петък, декември 08, 2006

The Slim Shady


Напоследък ме обиждат на килограми. Казват че не съм имал моралното право да казвам кой е грозен и кой не след като аз самият съм бил дебел. Това е колкото невярно толкова и смешно. Освен титаничен дизайнер, аз съм и електронен ъндърграунд трубадур. Имам музикални композиции, станали любими на милиони. Както и да го погледнем, аз съм едно изключително рядко талантливо и всеотдайно момче. Но като оставих всичко това настрана за момент, несъмнено съм щедро надарен и за манекен. Прилагам снимка, на която ще проличи този пореден аспект от мноята многопрофилност. Нарочно съм замъглил перфектните пропорции на лицето си, за да наблегна на останалите извивки. Печелил съм редица специализирани конкурси за красота - от регионалните Мистър Търбух, та до националния Мистър Шкембе България. Имам дори бронзов медал от международния Мистър Тумбак Вселена. Изпревариха ме само някакви сумисти-позьори. Толкова много съм влюбен в коремчето си, че дори го използвах в някои от интернационално признатите ми темплейти. Вярвам, че това е символ, излъчващ изключително позитивна енергия, която цери и облагородява, и приемам хулите на недоброжелателите ми като поредната форма на мазната завист която ги тресе. Винаги съм казвал, че който не ме харесва, няма вкус.

четвъртък, ноември 30, 2006

in Me I trust

Доста имейли получавам напоследък, в които хора ми казват, че в лицето съм "приличал на брус", приех го за комплимент, и реших да си сменя nick-а тук. И все пак въпреки неспирно растящия ми рейтинг, някои хора напоследък не ме взимат насериозно и не мога да си обясня защо. Нима не съм дал предостатъчно на обществото - и с мъжествената си креативност, и с проповедите от виртуалния ми амвон относно наболелите проблеми на съвременните хора? Нима не се трудя достатъчно и нощем като Батман - обикалям и боря пошлостта, заедно с Жената-Путка, а в свободното си време я чукам, така както никой никога не е чукал друг в човешката история ... Нима не стоя аз и зад Космическата Сливалка, която НАСА така нагло ми открадна и прекръсти на Совалка? Нима някой ще отрече значението на Сливософията - течение във Философията, което създадох, и което се радва на нарастващ брой последователи - все от средите на сачистите и микнеймърнистите?

Колко лесно се забравя, че все пак съм знаменитост. В моя чест бе издадена лимитирана специална версия на Мортал Комбат 3, в която наред с Fatality и Babality има и Mikcnamity: прецизно анимирана моя версия се спуска от извисеността на разума си и започва да говори на жертвата толкова високоинтелектуално и надъхано, че умът и не издържа и блокира.

Този блог не е това което е. Постиженията си които описвам тук, са минимална част от дейностите които извършвам в публичното пространство, и във всемира изобщо. Нарочно скривам много от тях, за да не повлияе това върху работата ми над добруването на човечеството. Аз съм един себераздаващ се егоист. Създаден съм за велики дела, но не са ми чужди и чисто човешките удоволствия в живота - наред с качествения дизайн, в който вярвам безрезервно, обичам и паричките, и женичките (всичките!) . По този начин успявам да съм близо до тънките струни, с които вибрират народите, и никога да не губя естествената връзка с тях ...

Ако любовта все пак не успее да спаси света, запомнете: Милен Сливев ще го направи!

сряда, ноември 22, 2006

Slivev goes to Hollywood

Спряха да ми изпращат в пощенската кутия вече споменатите издължени предмети от дърво. Малко съм разочарован, защото вече по един или друг начин свикнах с тях. Но това няма значение, защото вече съм вдъхновен достатъчно за новите си идеи. Бях помолен да направя проект за редизайн на Пирамидите в Египет. Съгласих се с удоволствие, представяйки си как внушително ще изглежда после това в Портфолиото ми, което и без това е дълго много километри. А и винаги съм се дразнил от скучната и безкрайно омръзнала визия на тези прехвалени забележителности - как за толкова хиляди години на никой не му хрумна да ги освежи поне малко? Добре, че съм аз - чрез творенията и напредничавостта си изкусно и майсторски да насочвам човечеството в бъдещето.

Иначе напоследък имам ужасно много ангажименти. Дори започнах да проучвам пазара за търсенето на услугите на една млада професия, създадена от мен: "професионален спитър" - реших да вземам хиляда ойро за оплют човек. Може би другата седмица ще започна да пиша и мемоарите си - смятам към житието да добавя и луксозна двуцветна притурка - албум, съдържащ пълното ми портфолио. Обичан и мразен, болезнено стоящ на границата между противоположните мнения на милиони хора за личността ми, реших да изкарам наяве цялата истина за себе си, без дори капчица от присъщата си скромност, с която пиша тук, и съзнателно скривам огромна част от постиженията си. Не че съм очаквал друго, но няма и дни след като споделих тези си намерения сред приятели в арт- и интелектуалните среди, и веднага получих предложение за биографичен филм. Предложението дойде не от кого да е, а от самия Саша Коен - спорно е кой е по-голямата знаменитост - той или аз, но все пак останах твърде поласкан. Сподели, че ме боготвори, и обмисля да прекръсти героя си от Али Джи на Сливи Джи. Предложи ми филма да се казва "Borat II: Cultural Learnings of Sofia for Make Benefit Glorious People of Dolna Oriahovitsa". Заглавието кефи, но аз измислих нещо доста по-близко до родната ни действителност - "Флашмайсторът". Историята е близка до тази на легендарните филми "Башмайсторът", и смятам че така ще възродя една славна традиция в българското кино и ще я покажа пред света, перфектно облечена в лъскава нова визия.

четвъртък, ноември 16, 2006

Tazi terapia

Наскоро, нещо преломно се случи в живота ми, докато кротко си летях над Готъм Сити, развявайки гордо черното ми наметало "Армани" (Дреха за шампиони. Плоско и еднотипно. Просто перфектно. Аз съм мит!) и си отварях очите на четири за жертви на вилнеещи псевдо-звезди, или на кофти арт и дизайн, които да слезна и спася. Както обикновено, хората ме сочеха с пръст и ми се радваха. (В тази връзка, обмислям дали да не съдя БТК за рекламната им кампания - сто на сто са направили Супер Любо именно по мой образ и подобие.) След 4-5 кръгчета летене над града, обаче, не забелязах никого за спасяване. Това от една страна беше перфектно, явно спитърската работа на живота ми даваше отлични резултати. За съжаление, вместо да остана доволен от себе си, и от новия стил на живот, който съм наложил, изведнъж се почувствах адски ненужен и непотребен. Вярно е, че съм си свършил работата на 1000 %, и милиони хора ми благодарят за това, че съм им отворил очите за Истинското, но това не ми попречи да си задам въпроса "А сега накъде?", т.е. какъв нов връх да покоря, след като аз вече съм на Върха, и над мен е само Космоса ... Депресирах се много. След като кацнах обратно на Цитаделата си в елитен столичен квартал, се напих яко с марково уиски. После излизах, чуках макененки, прибрах се, пак се напих, пак излизах, пак манекенки ... и така две седмици. Бях на ръба на полудяването, когато се чух с tazie по телефона. Беше много щастлива, тъкмо се бяха върнали с g3l от парка, където бяха правили поредна фотосесия на шумата. След като разбра за проблемите ми, сподели, че е нормално висшите интелекти да се чувстваме отегчени от време на време, и да имаме нужда от ново нестандартно развлечение. Тя ми препоръча краденето на разни неща оттук-оттам. Каза, че е започнала с обикновена шнола, а сега е твърде напред и оглежда няколко добри идеи, които да гепи. Обещах и да опитам тази нова терапия. След като затворих, се замислих, че в известен смисъл това вече съм го пробвал. Почти винаги когато минавам покрай плод-зеленчук, си гепвам я ябълка, я круша, но това го правя единствено за да поддържам формата си на тарикат, и не смятам че се брои в случая. И така, чудех се откъде да започна, докато си седях на огромния балкон на апартамента ми. Изведнъж видях как съседът миотдолу се прибира отнякъде и носи кутия с wi-fi рутер. Усмихнах се в познатия ситроенен стил и си представих колко уязвим ще е в първите няколко дни леймъра му с леймър. Дебненето даде резултат - не си беше сложил парола, и сега, когато си пожелая, ползвам неговия нет със свръхмодерния си лаптоп, който ми дадоха австрийците. Това ми даде известно удовлетворение, че съм постигнал нещо ново, но не можах да се спра дотук. Прекарах си и кабел до близкия високоволтов електропровод, и вследствие на това, сега и за ток не плащам. В момента проектирам система от фини маркучи, които да ми носят вода от тръбите на съседите, но трябва да направя още някои изчисления, преди да я пусна в експлоатация. Важното е, че отново си върнах удоволствието от живота, вследствие на добре измислените и хитроумно изпълнени приспособления и пинизи, на които съм цар.

понеделник, ноември 13, 2006

Celebrity Super Star

Булгаристан, казват, бил ненормално място за живеене. Почти бих се съгласил, но вече има малко местенца, където се живее приятно, своеобразни оазиси в морето от простотия и фалш. Признаците на нормализация за всяка държава започват с отношението на гражданите и към звездните личности и заслужилите таланти. Моя милост, спадаща и към двете категории, се почувства така приятно, когато след като си бях загубил ключовете за една от колите ми, добри люде ги намерили, познали на кого принадлежат по инкрустираните ми платинени инициали на тях, и бидейки огромни мои почитатели, веднага дотърчали да ми ги върнат. Дори в стремежа си да ме впечатлят, очевидно отлично познаващи вкусовете ми, специално наели три стриптизьорки в австрийски национални носии, които да ми ги връчат. Супер европейско ми стана. Дори аз, който съм ходил из Австрия и изобщо съм изходил бая свят, бях трогнат от подобно отношение у дома.

А преди няколко месеца, возейки се в тролея с цел един от експериментите ми, намерих една лъскавичка Нокиа. Мислех да я прибарам в джоба и да я шитна за стотина лева на един френд, който само се оплаква че все не можел да събере пари за технологични играчки. Почнах да и ръчкам менюто, а тя взе че звънна. Едно момче наоколо си я позна и, нямаше как - изръсих "Ей таман търсех в контактите някакво Home или подобно!" и се ухилих със знаменитата си триъгълна тарикатска усмивка, която в комплект с изящния ми стреловиден нос формира запазената ми марка на обърната надолу емблема на Ситроен ... Той се трогна много и изръси "Добре че сте вие, известните, да ни покажете как да се държим като хора!". Хората от тролейбуса започнаха да се обръщат, почти всички ме познаха, и започнаха да ме молят за автографи. Някои ме похвалиха за дизайните ми, един чичко каза, че ползва мой темплейт, а две баби ми казаха "Браво" за статията ми "Как ще се оправи София". Стана ми доволно и пак направих "обърнатия Ситроен". Е, имаше и някакъв селяк, който нещо се беше объркал и каза, че харесвал дуетите ми с Лия, но преди тълпата да тръгне да го линчува, аз кротко и наставнически му обясних кой съм и кой не съм и следващия път да внимава повече. А сладката приятелка на пича с Нокиата доста се трогна от жеста ми с жиесема, хвърли ми един изгарящ поглед през клепки и каза че е готова да ми направи една свирка там на място за да се отблагодари. Дори започна да ми разкопчава панталона. Аз погледнах ужким неловко към гаджето и, който обаче каза "Няма проблем! Ти все пак си звезда!" Тогава я помолих да спре, с думите, че обикновено само една жена не ми стига, а и веднъж включена в такова тясно помещение като тролея, сексмашината "Сливев" може да нанесе твърде много материални щети, а твърде възможно и рани на близкостоящите пасажери. Тя унило се съгласи и склони на специален автограф. А на мен ми остана готиното чувство, че съм известен и познат къде ли не, и хората ме обичат.

вторник, ноември 07, 2006

Кол-ебания

Струва ми се, че някой ме мрази и иска да ми направи нещо лошо. На два пъти получавам в пощенската си кутия издължени предмети от дърво с гравирани неразбираеми йероглифи на тях. Което е необяснимо за личност като мен, свикнала да се къпе в народната любов и обич, а от време на време и във ваната с мляко на Митю Пищова. Не че не е възможно теоретично да имам врагове. Да, вярно е че неведнъж съм посочвал недостатъците на доста индивиди - разни псевдо-творци и лъже-дизайнери, далеч от моите вселенски умения, или пък обиковени хорица с недъзи и дефекти, така рязко контрастиращи на аполонската ми класическа красота. Да не говорим за няколкото грозновати путки, които не бих ебал никога, просто защото не се задоволявам с нищо по-малко от манекенка! Но винаги съм отправял гореспоменатите критики не открито и в очите, а по разни форуми и блогове, както подобава на истински аристократ! И съм го правил за тяхно добро, защото преди всички други титли и постижения, все пак съм един велик хуманист - дори през вечер (все пак не се къпя всяка вечер като простолюдието) си мия косата с хума - полезно е. Разбира се, не очаквам геният ми да бъде разбран масово в близките два-три века, но все пак понякога дори аз имам нужда да знам, че съм на прав път. Признак на липса на мислене е човек да не се съгласява с философията ми, признак на луксозна бездарност е да бъда критикуван. А днес изпих кренвиршовата си енергийна напитка по тайна рецепта, и в момента усещам натрупана критична маса от нови идеи - след плана ми как да се оправи София, имам някои идеи как да се постигне мир в Близкия изток. Наскоро смятам да пусна есе със заглавие "Накъде след петролната ера", в което да дам конкретни насоки за разработка на въздушен и на антигравитационен двигател. А догодина имам намерение и да издам десеттомна енциклопедия "Препоръки към НАСА за колонизация на Космоса". Искам твърде скромна отплата за всичко това: нека първата база на Марс да се нарича "Slivev One", а първото постоянно поселище - "Sliville" ...

понеделник, октомври 16, 2006

Муад'Диб

Обожавам положението си в обществото и твърдо подкрепям класовото разделение. Всяка жаба да си знае гьола. В аристократичните среди напоследък е модерно да имаш колкото се може повече слуги. Корпорацията на баща ми нае няколко десетки цигани, които да вършат разнообразни дейности в многото ни имения. От прехвърляне на ВЪГЛИЩА С ПЕПЕЛАК до носене на инкрустираната ми със злато и скъпоценни камъни носилка. И ето - навън мангалите се трепят, докато аз си седя вкъщи на току-що изпрани дантелени покривки и копринени възглавнички, пия оригинално кафе и хапвам торта от "Романса", и се занимавам с толкова висша интелектуална дейност, че техните интелекти надали ще са в състояние някога да схванат нещо от нея. Постоянно се вдъхновявам от себе си и прозорливите изводи за живота, които правя. Кой за каквото е учил. Не може тези, които сме завършили казарма и караме второ висше в един елитен столичен университет, да се принизяваме до циганите, които едва ли имат изкаран и осми клас. Те тава е то демокрацията! Не е ли емоция!

петък, октомври 06, 2006

Австрийски истории

Леко се разочаровах от работата ми с австрийците. Това което по принцип правя за тях, е да разпечатвам обучаващи manual-и за пилотиране на пътнически самолети. Имам достъп до множество детайлни чертежи, скици и въобще подробна техническа информация. Преди няколко дена хвърлих небрежно по едно око на някои от тях, когато изключително многостранно развитият ми ум прещрака и веднага включи интуитивно на творческия режим "Супер-Сливев". Докато ги разглеждах, открих няколко начина за огромни подобрения на самолетите Еърбъс, като например увеличение на максималната им скорост между 3 и 4 пъти, единствено и само на база на веща и фина настройка на съществуващите компоненти в тях. Естествено, зарадван до уши изтичах при шефа и му казах че можем да предложим на производителя качествен скок в производителността на машините им, и да ги одрусаме с маса кинти. Той обаче никак не бе ентусиазиран, каза че разходите по тези модификации, както и по квалифицирането до моето ниво на техническа компетенция на работниците които ще ги извършват, ще са колосални, и всичко това може да доведе до икономическа криза в световен мащаб. Посъветва ме да си гледам "драскането" и да не си пъхам носа в области на познание които не разбирам. Понечих да му противореча, че неясни области на познанието просто не съществуват за мен, но си замълчах, защото през целия си живот съм свикнал да се държа скромно, да седя на последния чин, и да не нахалствам дори когато съм 110 % убеден, че съм 120% прав. Отново се затвърди в мен подозрението в съществуването на световни конспиративни сили, целящи да запазят статуквото на света в този му вид, и всячески пречещи и спъващи усилията на иновативни и креативни творци с визия, като мен.

понеделник, септември 25, 2006

mikc brother

С добрия ми приятел гъзу (gazeaux) с огромно задоволство започнахме да следим третия сезон на шоуто, което ... си заслужава да се следи. По принцип мисля, че Биг брадъра е за цигани, копанари и селяни, но аз смятам за свое задължение да го гледам редовно, за да изследвам тенденциите в обществото, които намират отражение там. Този път има много повече гейове и идиоти. Имало две тайни които щели да обърнат шоуто с главата надолу!!! Нямам търпение да стана свидетел на всичко това - направо си удрям гъза в тавана от кеф, предчувствайки удоволствието!! Май ще си взема отпуск, и ще изключа телефона си за да не ми досаждат многото ми жени, за да мога най-пълно да се насладя на продукцията.

Иначе съм щастлив, че този път са послушали много от съветите Ми. За съжаление до този момент никой не ми се е обадил да ми благодари или плати, но аз и без това съм високо ценен и добре платен професионалист в много други сфери. И за мен просто е чест да съм коректив на любимото ми предаване, макар и безплатен. Ще продължавам с обществено полезната си дейност без да искам отплата. Не желая да си променям поведението, само за да ми донесе това-онова - това е форма на насилие и изморява. Медийната психоза ни тласка да търсим начини всячески да ставаме "звезди" и това е модерната форма на робство. Аз лично звездния статус съм го постигнал отдавна и сега смятам да се отдам на интелектуална благотворителност.

сряда, септември 13, 2006

Неразбран

Носят се слухове, че съм се бил изтъркал. Че вече не мога да предложа на милионната си аудитория нещо ново, било то мои лични мисли и разсъждения, или пък нови клипчета от youtube.com. Не смятам че това е нещо непременно лошо изглеждащо отстрани, предвид невероятните върхове на познание които съм достигнал във всички области. И докато аз се опитвам да надскоча шампионските си постижения, конкуренцията злобее и адски ми завижда за творческата зрелост. Казват, че съм говорел твърде често за дизайн, кренвирши и жени. Мисля, че всеки човек, пък бил той дори звиздъ като мен, има нужда от някаква здрава постоянна опора, или вид стожер, които да му дават усещане за стабилност и непреходност в динамичното време, в което живеем. Светът отива на зле, защото тълпите отказват да слушат мъдрите съвети на изпреварили времето си люде като мен. Исторически доказано е, че най-грандиозните постижения на човечеството са постигнати от колективи от по най-много 2-3 души, или пък от един-единствен, както е в моя случай. Не съм виновен, че в интелектуалното развитие прескачам за дни нива, които на другите отнемат месеци и години. Не мога да бъда обвиняван и когато сменям средата на посланията си и започна да ги предавам в ново, по-висше измерение, а останалите, които нямат моите талант, опит и background, не са в състояние да дори да открехнат вратата към този прекрасен нов свят и да следват там идеите и интелекта ми. Не пиша този текст като оправдание пред когото и да било, просто ми омръзна задръстени и нискоинтелектуални хора да ми се месят и да обсъждат делата ми.

понеделник, септември 04, 2006

Рекламно

Миналата седмица беше особено успешна за мен. Получих лавина от писма на фенки. Звездната слава по начало е нещо нормално, с което съм свикнал. Откакто се занимавам с дизайн, имам постоянно нарастваща маса почитателки. Но преди разпределях времето си между гледане на Big Brother, ровене из yourtube.com и правене на качествен дизайн. Понеже сега отделям много повече време на заниманията ми с качествен дизайн, то и писмата са повече на брой и много по-страстни. И преди са ми писали често с молби да им създам сайт, или wallpaper, или просто да им направя с фотошопа някоя снимка от цветна на черно-бяла. Но тази седмица получих няколко писма с бельо в пликовете, наред с обичайните снимки вътре. Понеже не съм се самозабравил и съм все още много земен човек, отговорих само на тези с хубавите снимки.

Но всички тези неща са нищо в сравнение с това което ми се случи в петък. Седях си кротко вкъщи и имах нормален спокоен ден на талантлив дизайнер и всестранно развит агент: едновременно пишех статия за Най-доброто списание, работех над две flash-анимации и правех арт-фотографии на косматия си корем. В този момент звънна телефона и приятен женски глас се представи като рекламен агент на кренвиршите "Сачи". Мацката (просто по гласа с невероятен усет разбрах че е суперсекси и има вероятност да ми пусне) каза, че правели проучване в интернет за популярността на продуктите си и БЛОГА ми бил на първо място по споменаване на тяхната марка. По-напред даже от официалния им сайт. Предложиха ми да продължа да споменавам най-добрите кренвирши и удоволствието ми от консумацията им в БЛОГА си поне по веднъж във всеки пост, разбира се, срещу известна сума. Съгласих се не толкова заради парите, а защото всички вкъщи щяха страшно да се гордеят, че и аз ставам звезда и започвам да подписвам рекламни договори. Мацката ми обясни, че освен парите, ще получавам и известно количество "Сачи" като бонус. Като разбрах това, не можах да си намеря място от щастие - вече ще съм в състояние да закусвам, обядвам и вечерям с тази луксозна храна в изобилие. А след като разбраха, че съм дизайнер с огромен опит и световно признание, предложиха да ме ангажират евентуално в някоя от бъдещите си рекламни кампании, стига, разбира се, да съм в състояние да вместя това в многбройните си професионални ангажименти.

петък, август 25, 2006

My destiny

Многопрофилен и всестранно развит съм, протежавам познания във всяка сфера на човешкото познание, но си изкарвам парите с дизайн. С каквото и друго да съм се занимавал, именно това ми се струва да е било водеща насока в живота ми откакто се помня. Не говоря само за това, че понеже съм със синя кръв, имам червено под ноктите понеже когато бях на пет и половина, забелязах, че акам в зеленко, RGB-то ми е нещо като ДНК. Помня детската градина: всички деца рисуваха нескопосани къщи и поляни, само аз - падащи менюта. По-късно, в казармата, придобих широка известност с нечувания си усет към цветовете: бях в състояние да различавам другарите ми в пълно бойно снаряжение плюс притивогаз само по нюансите на зеленото на камуфлажните им униформи. Затова, не е чудно, че когато завърших казармата, се насочих именно към дизайна като поприще. Началото не беше лесно, но в момента съм се развил много. Изключително добре платен съм и мога да си позволя да вечерям с кренвирши "Сачи" в пет от седемте вечери в седмицата, и само в две от тях да ми се налага да ям "Леки", "Браво" или нещо по-долнопробно.

вторник, август 08, 2006

Назад към корените

Бях малко по Долна Оряховица, а там наминах на село при баба и дядо да ги видя, заедно с нашите. Не блогвах оттам, въпреки че интернета е ултрабърз - дядо ми има оптичен кабел който идва директно до централния замък в имението му и оттам се разпределя към останалите хасиенди и вили. Трансферът е от порядъка на терабайти за секунда и сестра ми много обича да ходи там, защото може да си чати триизмерно с Парис Хилтън.

Малко съм се поотдалечил от семейните дела, и затова отказах да отида лично до плантациите и да нагледам робите на дядо ми. Пуснах един от безпилотните ни шпионски самолети да ги следи. Бях гладен, но казах "не" на препечените филийки с хайвер, и на мекиците със сос от раци, които готвачите ми бяха приготвили. Реших, че не искам да се връщам отново към разглезения начин на живот, който оставих преди години, и ще се държа като скромен софийски интелектуалец и си отворих пакетче от любимите кренвирши с четири букви.

Вечерта сигурно ще ида до семейната ни 5-етажна дискотека, за да избухна с аристократичните ми роднини. Обикновено при затворени врати и срещу безбожни хонорари там гостуват редица световни звезди. Преди месеци успях да убедя дядо да плати на Депеш Мод, които да дойдат и да свирят само за мен и за приятелския ми кръг. g3l направо полудя от кеф.

Докато шпионирах робите, се наслаждавах на разговорите между баща ми и майка ми и дядо ми и баба ми. "Кате, къде ми е платинената плочка с името?", "Кате, пак си ми изгубила диамантената писалка"; "Кате, сребърните копчета на дистанционното на телевизора са се поизтъркали, защо направо не ги сменим със златни?" Нашите винаги са били изтънчени аристократи. Още откакто дядо ми се е замогнал с първите му два бизнеса и си е откупил древни болярски титли.

С вуйчо ми взехме по-стария Майбах на баща ми и отидохме на риба в едно от езерата на фамилията. Хванахме две декоративни акули, и тъкмо ни клъвна трета, и на сателитния комуникатор се появи холограма на баба ми, която ми каза че слугите са сервирали вечерята и трябва да се прибираме. Като минахме през селото, и видяхме ято електронни патки-роботи, разработени от един от многото консорциуми на баща ми. Могат да разговарят с човешки глас, знаят по няколко езика и летят без презареждане километри. Много са интелигентни и имат страшно самочувствие. Едната от тях дори каза, че съкровената и мечта е да стане главна редакторка на лайф-стайл списание ... Веднага се замислих над известния въпроса "Сънуват ли андроидите електрически овце". За тях не знам, но очевидно електронните патки сънуват електронни списания ... Това със сигурност ще е нова теория която ще подплатя и докажа не само с перфектни теоретични постановки, но и с практическия опит, който придобих докато внимателно наблюдавах патките нато на риалити шоу.

Хората сигурно се питат защо съм дошъл в София, след като в родния ми град и селото ми имам такова високо положение в обществото, да не говорим за неограничените възможности. Правя го, за да докажа на всички, че мога да се оправям и да постигам високи резултати в живота и без зад гърба ми да стоят огромния ресурсно-технологичен потенциал на фамилните ни корпорации. Т.е. мога да снимам шедьоври и с фотоапарат сапунерка, да рисувам велики дизайни и с обикновени цветни тебешири и да пиша блестящи текстове и с най-прост молив!

четвъртък, август 03, 2006

Еврибари - на ферари!

Тези дни обмислям идеята с добрите ми приятели да направим един сайт, в който конструктивно да критикуваме всичко което ни дразни в заобикалящия свят. Това ще бъде мястото, където ние, красивите, интелигентните и преуспелите, с тънка шеговита нотка весело ще базикаме и съвсем леко ще плюем по грозните, глупавите и посредствените. Смятам, че многото години прекарани в българското интернет пространство, и особено ранните ми години в IRC-чатовете, са ми помогнали да придобия безпогрешен нюх аз лично да решавам кои точно са грозни, глупави и посредствени. Решихме да именуваме сайта GAY-lyspit, защото gazeaux (чете се гъзу), който е много на ти с инглиш ленгуиЖа, ми обясни, че думичката "gay" имала значение и на "весел". Най-важното е, че в този сайт ние няма да псуваме заблудените душици от хейтърски подбуди, а защото благородно искаме да им помогнем да се вгледат в многото си недостатъци, да ги преодолеят, и да намерят вярната посока в живота си. Надявам се дори да ни бъдат благодарни за това.

петък, юли 28, 2006

По стълбицата на живота ...

Докато си почивах, си мислех колко по-добре ми е в София, отколкото в Долна. Добре, че се преместих в по-голям град, че да разширя кръгозора си. Тук като се видим с приятели и има толкова много хора, които да коментираме. А в Долна по едно време усетих, че сме обсъдили всички съграждани, а някои вече сме почнали и за втори и трети път ... Мисля да напиша специална статия за този феномен в едно високореномирано безплатно българско лайфстайл списание, където съм се утвърдил като автор на множество публикации, и чието име няма да спомена от скромност. :))

четвъртък, юли 27, 2006

King of the jungle

Два дена бях в болнични. Лежах си, облечен с любимия ми анцуг и по цял ден гледах телевизия. А анцугът ми е любим, защото си го купих от един турски пазар в Австрия, докато първата група от нас чакаха шефът да отскочи обратно до България и да докара втората група. Все пак бяхме 7-8 човека, а самолетът му не е много голям ... Шефът ми като видя анцуга и се зачуди как може да си купя подобна скапана дреха. Казах му че в България 90 процента от хората едва свързваме двата края и излъгах, че примерно аз имам трима братя и три сестри. Така, де - не вярвам да тръгне да проверява, а изглежда жалостив и помислих, че това ще е гениален ход за да ми вдигне заплатата с още малко :))

Сега се сетих за виетнамеца, който работеше в кухнята в мястото, където бяхме отседнали там. Казаха ни да се обръщаме към него когато имаме нужда от нещо. Аз го направих на луд и аристократично му звънях да ми носи разни неща дори когато не бях гладен. Голям кеф беше да го гледам как търчи нагоре-надолу :)) Почувствах се като бял колониален господар. Понякога си мисля, че някои хора просто са създадени за слуги, а други - за занимания с по-възвишени и творчески дейности. Като един добър и безспорен професионалист съм сигурен, че никога няма да изпадна до там, че да фигурирам в първата група.

петък, юли 14, 2006

Survivor

Понеже съм голям фен на риалититата от типа "Big Brother", явих се на кастинга на "Survivor". Отхвърлиха ме още на първия кръг защото съм имал наднормено тегло и нямало да се справя с физически натоварващите задачи. Според мен истинската причина е в това че усетиха как харизмата ми би превъзхождала всички останали и следователно би се загубила интригата в цялото шоу. Мислех да напсувам лошо комисията, но имаше сладка руса мадама, която ме гледаше игриво през цялото време, така че се усмихнах мазно и си тръгнах.

Иначе, малко се обидих от това че ме смятат за дебел. Винаги се храня само със здравословни и вкусни неща. Основно с тези, които виждам да се рекламират по телевизията. И които мога да си позволя с отличното ми заплащане на способен дизайнер. Като например кренвиршите "Сачи". А наскоро бях прочел в "Блясък", че са любимите и на Здравко от Big Brother 1. Което някакси ги прави още по-вкусни за мен!
Но като се замисля, храната в България изобщо не може да се мери с това което ядох в Австрия. Преяждах като прасе и пак оставаше по много. То и това там си беше немалък "Сървайвър" да ми е по цял ден лошо от толкова ядене и пак да имам сили и въображение да творя велики flash анимации. Яд ме беше да се изхвърля толкова много хубава храна, и каквото не можах да изям там, си го консервирах в буркани. После тук в България още поне една седмица ядях като бял човек австриец.

Поради упоменатите по-горе причини, ще бойкотирам Survivor-a и няма да го гледам. Ще си пусна пак стари записи на Big Brother 2. Там има страхотни практически доказателства за много теории от авторитетните книги по психология, които харесвам и чета. Последната, която прочетох беше "199 начина да сваляме тийнейджърки на морето".

петък, юли 07, 2006

Re:

Злобните завистливи душички са по-активни от всякога. Появил се е някакъв мой имитатор nikcname, който се опитва саркастично да осмива провокативно елегантния ми и арогантен лайфстайл.

Зложелателите не могат да понесат факта колко привлекателен и желан от жените съм аз. Умират от яд като си представят, че аз съм с жени почти по двадесет и четири часа от денонощието. Дори и ... сега, така .. че ... извинявам се .. ако направя грешки ... в този постинг. Откакто ми дадоха лаптопа (има слухове, че до две години може и да ми го подарят), съм в състояние да правя много неща едновременно. Затова не се заблуждавайте от това, че отговарям едва след броени минути на всички изказали се по мой адрес. Това ни най-малко не означава, че по цял ден дебна пред компютъра. Напълно възможно е през това време да правя секс с някоя блондинка (както ... и .. в момента) и просто по някое време да хвърлям по един поглед. Сега се сещам как преди две седмици ходих да снимам някакви манекенки за едно списание. Спомням си, че по време на снимките двайсет и шест от двайсет и седемте моделки ми намигаха постоянно и ми правеха недвусмислени намеци. Примирих се с това, че двайсет и седмата не се държеше по същия начин, защото съм изключително земен и нормален човек и не съм се самозабравил от главоломния си успех. Имам страхотни приятели, с които обстойно можем да коментираме другите хора. Казват, че съм плюел и обиждал безпричинно трети лица в блога си. Това са глупости. Никога не си позволявам да напиша нещо за някоя известна личност, без да изчета всичкия материал за нея/него в жълтата преса и в интернет. А приятелите ми са ужасно интелигентни. Единият знае толкова добре английски, че неволно вметва по една английска думичка на всеки две български. Друг прави същото, но ги изписва на кирилица както се произнасят. ОЕмДжи, не е ли куул това бе, лейдиз енд джентс ...?!

Не смятам да коментирам обстойно и заяжданията с таланта ми. Направил съм десетки темплейти и уолпейпъри, които още се използват. Когато бях на интервюто за работа с австриеца, освен всичко друго успях и да му сменя изгорялата електрическа крушка в хотела, да му зашия падналото копче на сакото, и да му изпека кифлички. Човекът се плесна по челото и каза, че никъде не е виждал такъв многопрофилен агент като мен. Ужасно съм щастлив, че оценяват уменията ми и ми позволяват да поемам нови отговорности. От другия месец, наред с носенето на кафето на шефа, вече и ще го посрещам сутрин в офиса и ще поемам връхната му дреха, за да я закача. Ще съм изложен на повече стрес, защото шефът всяка сутрин е нервен от задръстванията и затова идва с малкия си самолет на работа, но вярвам че ще се справя!

Гадните копеленца си мислят, че ще ме пречупят, като ми се подиграват неоснователно. Това никога няма да стане. Не съм нервен, но майкаимшеебамръсна!!! Шибани хомосексуалисти! Никой не може да ми се подиграва! Никой! Никой! Никой! Аз съм спокоен! Непоклатим съм и няма да се поддам на игричките им!

сряда, юли 05, 2006

Почитатели

Понякога ми прави впечатление, че имам доста зложелатели. Аз в крайна сметка не съм направил нищо лошо на никого, освен малко злобни коментари по адрес на десетина-двайсет човека ... Освен това съм талантлив, имам си цели в живота, както и много приятели, с които обичаме да се събираме и да коментираме други хора. И не ми го побира завидният интелект защо има личности които така ме мразят. Предполагам просто ми завиждат - за уменията ми, за добрата ми ориентация в живота, за общочовешките теории, които измислям и прилагам, за многото ми жени. Както и за многото посетители в блога. Тази седмица имам 124 уникални, миналата бяха 117, по-миналата 102, а предходните две - съответно 70 и 83. Тези хора идват тук, защото явно са ми фенове. И аз си имам своите проблеми и недостатъци, но не съм се самозабравял никога през живота си, и като цяло съм почти перфектният мъж. И очевидно имам какво да кажа, и то пред немалка и постоянно увеличаваща се аудитория. Нека завиждат - никога няма да ме стигнат в нито едно направление.

сряда, юни 28, 2006

Размисли

Дизайнът е новото занаятчийство. Преди е имало огромни печатници - сега има компютри. Хората почти не се променят. Но животът се променя. Преди да си дизайнер беше престижно - вече не е. Чалгата не е толкова лоша щом има хора, които да я слушат.
А сега се махам да си заредя батерията на лаптопа, за да мога да следя после за коментари.

петък, юни 16, 2006

Работно време

Нямаше ме дълго време, това е защото съм много зает напоследък и работя усилено. Не знам дали споменах, но австрийците ми дадоха лаптоп и с него движа навсякъде. Вчера дори влязохме с фризьорката ми в едно кафе на Витошка, и аз разтворих лаптопчето и го плеснах точно до телефона ми Нокиа. Доколкото знам в кафето има безплатна безжична мрежа, та взех да и показвам едни снимки, които уж свалях в момента от интернет. Само че, докато тя отиде навън да говори по телефона, аз чух двама от барманите да си говорят как от два дена нямало интернет и щели да се обаждат на доставчика. Добре, че тя не разбра, за малко да се изложа ...

четвъртък, май 25, 2006

Сърдитко-пет&КО

Приятелката на domrade е тъпа путка (тук дори се чудя дали да не добавя и "грозновата"?!) и ме е описала иронично в блога си. Изобщо не ме познава, но ме съди на базата на собствените си идиотски критерии. Бил съм тъп, грозен и злобен. Мразя да ме обсъждат хора които не знаят нищо за мен. В тази връзка се сетих, че вчера четох в-к "Шок" и там пишеше, че Весела Неински имала извънбрачно дете, което криела. Тази е ужасно проста жена.

А domrade принципно е пич, не искам да се карам с него и не разбирам защо ми се обижда като го обсъждам заедно с творчеството му на разни места. Мисля, че като фотограф е много зле, въпреки скъпия апарат който има. Това понякога ме дразни. Смятам, че в магазините за техника трябва да се въведат един вид задължителни изисквания за креативност преди покупка на апарат. Дори за таланти като мен или g3l да има някаква отстъпка в цената. Но това в България никога няма да стане. Виж, съвсем друго е в Австрия. Шефът на фирмата ми е австриец и кара ето такава супертунингована Астра. Дори ме повози веднъж. Ако се появя с такава кола в Долна, ученичките ще са мои. А в дискотеката всички ще гледат на мен като на ултра-гъзар поне две седмици.

понеделник, май 15, 2006

Столично

Вчера се карах за пореден път с хазяйката ми. Отвращавали я найлоновите торби, в които държа боклука на терасата. По тях ходели мравки и буболечки. Не им разбирам глупавите привички на префърцунените софиянци. Защо трябва човек ходи през ден да си хвърля боклука, когато може да си го съхранява по-дълго вкъщи и да слиза заради него само веднъж на да кажем десет дена. Бабичката иска и да ми вдига наема. Вярно е че сестра ми живееше при мен последния месец, но това е само временно и няма да е повече от още 2-3 месеца. Алчни реститути.

Иначе си харесвам квартала много. Близо е до центъра и наоколо живеят все известни хора. В Долна виждам само едни и същи селяни, а тук понякога в супермаркета се засичам с Ники Кънчев, или пък по тротоара се натъквам я на Зара, я на Мартин Карбовски.

четвъртък, май 11, 2006

"Изкуството" днес

Вчера с tazie и g3l ходихме на една изложба на рисунки на 9-класници, за да им се подиграваме. tazie обеща да напише материал в списанието "Диван_е" за бездарието на българските хора на изкуството. A g3l се кани да запише звукa от пералнята си, да го смеси с лаенето на кучетата пред блока му, и така да покаже колко по-гениални творби могат да се правят със съвсем подръчни средства. Обмислям дали да не използвам някоя от многото програми за звукова обработка, които владея, и да му направя няколко ремикса. И после ще пусна линкове в блога.

понеделник, май 08, 2006

Невена

Днес докато чаках на касата на "Фантастико", от съседната опашка една руса мацка с дънки и ботушки като на фолк-звезда ми се усмихваше постоянно. Знаех си, че новата прическа която ми направиха, ще е крачка напред.

Преди два дена, на жълтите павета пред Народното събрание, докато отивах към едно кафене на "Витошка", се разминах с бившата ми съученичка Невена. Не сме си разменяли повече думи от онази сряда в 10-клас, когато ми беше смигнала веднъж в час по Математика. Не че разбрах дали точно мен гледаше тогава, но няколко дена се надявах да излезе нещо. След 2 години чух за нея че е тръгнала с някакъв адвокат с доста пари. Дори и сега изглеждаше доста добре и носеше скъпи дрехи. Жените са големи курви.

Разчистих си ICQ-то от няколко жени. Излизал съм по няколко пъти с всяка от тях, за да диверсифицирам и с идеята все някоя да пусне. Чатили сме си с години, но резултат никакъв. Много страдам от факта, че съм толкова интелигентен и като цяло уникален, че почти никоя жена не ме разбира. Или поне никоя от хубавите.

вторник, май 02, 2006

Начално (образование)

Отново гледах някои избрани моменти от ВИП Брадър които съм си записал на дискче. Весела Неински дразни. Eсенцията от житейските и заблуди е ценна, но комплексарското начало в нея е твърде силно. Не знам колко е известна в областта си, но аз почти не бях чувал за нея. И не ме кефи, ебаси. Познайте дали искам толкова грозна, дебела и комплексирана жена като нея. Какво е направила тя на сцена за да я уважава народа. Азис може да е чалгаджия, но поне пълни стадиони.

***

Проблемите на България са че всеки подлага крак на другите и ги плюе, просто така, за спорта. Това май е вид индикатор, че човек се занимава с правилното нещо. Когато бях в Австрия, не се сблъсках с този проблем. Там хората са позитивни и мили. Дадоха ми лаптоп и втори монитор, за да мога да работя на три. А тук при нас отрицателните настроения са навсякъде.

***

Вчера докато чаках пред касата на супермаркета с кренвирши Сачи, една мацка от съседната опашка ми се усмихваше закачливо. Малко кльощава за мен, но не бих я върнал.