петък, юни 15, 2007

Размисли и страсти

Мишо Шамара е известен човек, но вече успешно го конкурирам по популярност. И той и аз, две звезди, се сблъскваме със сходни проблеми в живота си на знаменитости. От години усилено изграждам образа си в интернет: в bpm форумите бях дълго време и още там започнах тънко да загатвам за мощния си умствен потенциал. Стартирах и се опитах да популяризирам собствен проект GayLySpit, следващата логична стъпка, като идеята му беше да показва недъзите на хората такива каквито ги виждам аз от така високата си и ерудирана позиция. Понеже отделям много време за висене в нета и четене на клюкарска преса, сигурен бях че ще имам материал поне за десетилетия. Но очевидно обществото още не бе готово за това. Отново се върнах към корените, опитвам се сега да се внедря в българската блогосфера, защото както знаят всички, обичам да съм мерудията на всяка манджа. Освен това смятам, че винаги ще имам какво да кажа като дизайнер, музикант, философ, психолог, и изобщо една мултидименсионално скроена личност. Тъжното е, че нямат край хората, които не ме харесват, и идват тук да изказват негативното си мнение за мен. Аз влагам толкова труд в блога си. Консултирам се винаги с много речници и използвам възможно най-сложните и начетени думи. А тези нещастници да се навъртат така и настоятелно да демонстират малодушието си. Това е нещо, което е отвъд прага ми на разбиране: как е възможно да съществуват индивиди слепи за моята мъдрост и талант. Сякаш тази цивилизация като цяло още не достатъчно зряла за мен ...