сряда, ноември 14, 2007

Блясък

Вчера решихме с жената да се разходим и да пием кафе. Отидохме до Витоша да хапнем в "Романса". Друго си е там - винаги ме кара да се чувствам като истински софиянец. Видях доста известни лица, които иначе засичам по страниците на вестници като "Шок", "Стори" и "Блясък". Безспорно много добри коли се карат от въпросните лица - Аудита, БМВта, Мерцедеси, Же-класи ... Появиха се и някакви полицаи със скъпи коли. Със сигурност говореха за далавери, за какво друго. Аз тези неща ги разбирам, чел съм много неща по вестниците и всичко знам. По принцип не се впечатлявам много от скъпи коли, все пак от доста време (над 2 години) съм в София и съм видял какво ли не. Но в родния ми град чак такива демонстрации и врътки нямаше, а тук всеки ден и навсякъде сякаш плувам в един поток с елита.

вторник, октомври 30, 2007

Избори 2007

Чувствам се длъжен да коментирам изборите, като столичанин, макар и отскоро такъв. Не че се срамвуам от миналото си в Долна, но усещам бъдещето пред себе си - на млад и талантлив дизайнер в милионния град. А и нека с изборите там се занимават местните интелектуалци - като баща ми - известен магистрат от Долна. Дълго мислих кого да подкрепя в блога си. Като модерен антикомунист отскоро, логично беше да подкрепя Мартин (виждам че е фешън по другите блогове да го наричаш по малко име, затова го правя и аз). Не го знам много-много какво предлага в програмата си, но обиколих блоговете на старите софианци, хора от които се уча на софийски лайфстайл, и видях че и те го подкрепят, следователно няма да съм аз този дето ще се цепи от колектива, към който така се стреми. Важни са резултатите, не победихМЕ, но виждам че повечето блогери се кефят, следователно трябва да се кефя и аз. Социалистическият медиен терминатор (особено се гордея със сглобката на този израз) не можа да попречи на висшистите и хората с акъл в главата и бъдещи висшисти (като мен) да подкрепят Мартин. Щастлив съм защото за пореден път улових тенденцията и се качих на гребена на вълната на модерността.

сряда, септември 05, 2007

Нов български студент ...

"Капитал" питат дали ще ни пука ако утре няма НБУ. Еми много ясно - кой друг универистет ще ме вземе мен - талантливия дизайнер?

Шегата настрана, но наистина смятам НБУ за най-добрия български университет. Не е вярно че скачам като ужилен когато стане дума за НБУ защото аз уча там. Просто СУ и неговата вехта история са отживелица. Във всяко отношение НБУ го превъзхожда - като започнем с местоположението му и свършим с традициите му. Но може би най-важното е, че е привлякъл талантливи и можещи българи като мен, които да му правят така успешна реклама.

понеделник, септември 03, 2007

Капитален

Много ясно че освен от дизайнерлък и блогване, разбирам много и от икономика и политика. Чета вестник "Капитал" защото съм чувал че и елита го чете. Но някакси напоследък не ми се нрави. Изчетох тажседмичния брой за много бързо време. Хареса ми ебавката с блога на Румен Петков защото е по моята специалност - ругаене и плюене на хора. Иначе, това е един доста безинтересен вестник. Почти изцяло липсват жълтеникави новини и клюки за известните хора, които да осмислят живота ми. Как може да имаш някакви там страници К1 и К2 с икономически новини, които са безкрайно безинтересни, а да не пише нищо нито за поп-фолка, нито за Азис, нито за Петя Павлова, за да мога да я подигравам, снабден със свежо инфо. Да не говорим за К3 и там тъпотиите за бизнесетикет - за практичен човек като мен дето си държи боклука в пластмасови торбички на терасата и се разхожда да го извърли едва веднъж седмично, това са ненужни префърцунени глупости. А тия икономическите статии май са важни. Още имам трудности да вникна в повечето от тях, макар вече да съм софианец и перспективен студент. Чета ги по няколко пъти, по възможност на публични места. Ама ... простотия, батко, какво толкова му намират на тоя вестник.

събота, август 25, 2007

Нарастване

Успехите ми в областта на дизайна продължават да радват мен и роднините ми (например баща ми - известен магистрат в Долна). За 2006та съм успял да сътворя 254 килограма дизайн (или 65 квадратни метра). За същия период на 2007ма съм постигнал 383 килограма дизайн (или 87 квадратни метра), което си е значителен напредък.

събота, август 18, 2007

Локални величия

Чета си "Ауто Билд" и си мисля как присъствам вече и в медиите и то доста сериозно. Чудят ми се хората защо толкова се вълнувам от какво ли не в България - дизайн, музика, политикономия, светски живот. Истината е че колкото повече области покривам, толкова по-голяма е вероятността да блесна и да получа още популярност. Истината, че за изтънчен и софистициран артист като мен не е никак приятно да живея в държава като България, пълна с мизерници и за хора от които не получвавам признание. Ядосвам се, че толкова рядко присъствам в медийното пространство, добре че е този блог. Баща ми - известен магистрат ми даде пари да си купя кола, но понеже съм вече твърд и убеден софианец и не мърдам от София, я е регистрирал в Долна на негово име. И вестниците гръмнаха. Има и два реда за мен. Два реда са си два реда. Но хората са дребнави и завиждат - в тези два реда няма нищо повече за мен и за всичките интересни неща с които се занимавам - дизайна ми, магазина ми за темплейти. Хората в България живеят зле, защото ни управлява още ДС, а никой не слуша мъдри философи като мен. А аз ги разбирам и тези неща, не че има нещо от което да не разбирам и да не мога да изкажа компетентно мнение - в любимите ми вестници "24 часа", "168 часа", "Блясък" има много интересни неща. Мислил съм много пъти дали да не се махна от България, но пък тук вече имам солидна основа на популярост и където и да ида, ще трябва да започвам всичко отначало. Не че няма да съм успешен и там, но усещам че още има какво да ожъна в България на нивата на известността.

вторник, юли 31, 2007

Елитен

Безспорно е, че и аз съм елитен блогър. Още когато живях в родния си град, усещах че културата там не ми стига, имах нужда от нещо по-голямо, нещо столично. Дори съседното Велико Търново беше тясно за размаха ми. Бях в много онлайн общества - инстинктивно маневрирах между интереси и си изграждах име. Държах се добре и дружелюбно с авторитетните юзъри, и майсторски нападах и се подигравах на тези които смятах за слаби или отритнати. Истински хищник! Е, разбира се, правил съм и грешки понякога, и още ме боли ... но хайде, на всеки се случва, дори без Трибестан! Използвах запазена марка от комбинация от палитра интереси, за да изглеждам cool и як навсякъде. С времето се наложи да ги посъкратя и като добър управленец да наблегна само на перспективните такива. Умело скъсвах с потънали кораби като бпм. Разграничих се и от собствените си писания като GayLySpit, и позарязах малко дизайна. Новото ми амплоа е на сериозен, строг, но справедлив блогър, които неумолимо критикува звездите. Засега правя плахи опити да коментирам политика и икономика, както и проблемите на обществото, но съм убеден, че ще схвана тънкостите и там също ще ме уважават в крайна сметка. И съм сигурен че един ден ще успея да стана сензационен!

събота, юли 14, 2007

Авторска статия

Позволявам си да копирам тук текста от изключително успешната си публикация във вестник "Долнооряховски подем":

ДИЗАЙН И ИЗВЕСТНОСТ
от Милен Сливев*,
Юли 2007, Долна Оряховица

Встъпление

Принципно, дизайнът е нещо мощно. Всъщност основната полза от дизайна е способността му да ни прави известни. Някои казват, че трябва да бъде функционален. Напълно погрешно, чикас. Големите имена затъват, те са изчезваща брънка от стария добре познат свят. Идва моментът на нас, новото поколение, които сме многофунционални и мислим. Целта на дизайнера е да стане звезда, а това се постига с все по-шарен дизайн.

Видовете

Дизайнът може да бъде голям и малък, цветен и черно-бял, временен и вечен. Само поглеждайки видовете, ти става ясно, че възможностите са неограничени.

Връзката

Талантите като мен имат какво да кажат на света. Осъществяваме качествена спойка и се стремим да станем новата медиа. Често се случва един дизайнер да се тормози "Къде да използвам тази идея" или "Да използвам ли повече от един път тези яки чертички". Това е нормално. Дизайнът може да се мери и на метър и на килограм. Много по-добре е все пак да дизайнстваш на топло отколкото да караш трактора на село. Критиците са основен проблем. Но те са с остарели представи - не разбират и грам от това да се чешеш по корема с една ръка, а с друга да цъкаш с мишката и да твориш красота. Новите майстори сме малки импулси по плетеница от талант. Дизайнът позволява на обикновените хора да придобият име и да имат много почитатели. Нито един дизайнер не трябва да се притеснява от тъпите критици и това което му казват, а усилено да следва целта си: звездното величие.

* Авторът живее и работи в столицата София, почти в идеалния център

петък, юни 15, 2007

Размисли и страсти

Мишо Шамара е известен човек, но вече успешно го конкурирам по популярност. И той и аз, две звезди, се сблъскваме със сходни проблеми в живота си на знаменитости. От години усилено изграждам образа си в интернет: в bpm форумите бях дълго време и още там започнах тънко да загатвам за мощния си умствен потенциал. Стартирах и се опитах да популяризирам собствен проект GayLySpit, следващата логична стъпка, като идеята му беше да показва недъзите на хората такива каквито ги виждам аз от така високата си и ерудирана позиция. Понеже отделям много време за висене в нета и четене на клюкарска преса, сигурен бях че ще имам материал поне за десетилетия. Но очевидно обществото още не бе готово за това. Отново се върнах към корените, опитвам се сега да се внедря в българската блогосфера, защото както знаят всички, обичам да съм мерудията на всяка манджа. Освен това смятам, че винаги ще имам какво да кажа като дизайнер, музикант, философ, психолог, и изобщо една мултидименсионално скроена личност. Тъжното е, че нямат край хората, които не ме харесват, и идват тук да изказват негативното си мнение за мен. Аз влагам толкова труд в блога си. Консултирам се винаги с много речници и използвам възможно най-сложните и начетени думи. А тези нещастници да се навъртат така и настоятелно да демонстират малодушието си. Това е нещо, което е отвъд прага ми на разбиране: как е възможно да съществуват индивиди слепи за моята мъдрост и талант. Сякаш тази цивилизация като цяло още не достатъчно зряла за мен ...

понеделник, май 28, 2007

The King


Бях ръкоположен и коронясан за Цар на Дизайна и Принц на Флаша. А преди две седмици бях обявен за Светски Рицар, от списание "Блясък" благодарение на активното ни сътрудничество, и мислех че съм достигнал връх в кариерата си. Очевидно това е било само началото! На тайната церемония по коронясването ми присъстваха високопоставени масони, обикновени долнооряховски криминални босове, и много софийски знаменитости, като kukundr3l, onazie, gazeaux, kelemenko. Последва шумен банкет, който много плавно премина (сякаш аз съм правил транзишъна!) в оргия с манекенки. Първото, което смятам да направя като принц, е да си наема момче за бой.

неделя, април 29, 2007

The new beginning

Обичам миризмата на павета рано сутрин! Кара ме да се чувствам пълноправен софиянец. Когато бях малък и мечтаех да ида в София и да видя Халите и НДК, помня колко много пъти съм сънувал тези павета. Когато пристигнах тук си казах че няма в никакъв случай да живея в квартал със селски асфалтирани улици. Като тези в Долна. В момента мога да си позволя да пребивавам почти на пъпа на столицата, съседи са ми редица известни личности. Спомням си първата вечер когато се нанесох. Толкова бях превъзбуден и щастлив, че мечтата ми се е сбъднала, че не можах да заспя дълго време. Накрая, към 3 часа през нощта, излезнах на улицата, и хубаво се овъргалях като куче на паветата. Да се покрия с цивилизован софийски прах, беше, един вид, кръщенето ми на "столичанин". Казах си "Никога повече на асфалт", и заспах доволен. След това започнах да се адаптирам към големия град - заех се с обикаляне на заведенията, купих си кола и започнах да я паркирам на тротоара, както подобава на истински софиянец, останалото е история, която не след дълго може да бъде и филмирана ..
Радвам се, че има хора като мен, които да преследват и сбъдват мечтите си. Това е важно за останалите, които ни следват и ни взимат за пример!

Милен Сливев,
София, 29 Април, 2007 г.

четвъртък, март 29, 2007

Петя Павлова < Милен Сливев за всяко x!

Продължавам да се нервирам от българските псевдо-звезди. Петя Павлова ми е поредния дразнител. Нито е толкова талантлива колкото мен нито толкова готина, не разбирам защо е всичкия шум около нея. Очевидно се опитва да се прави на алтернатива на чалгата. Аз против чалгата нямам нищо против - пеят добре и изглеждат добре. От дизайнерска гледна точка пък са супер - аз много разбирам от тези неща. Павлова обаче има много още да се учи докато стане мегазвезда и любимка на Славата, каквито са любимите ми попфолкерки (ей ама как го казах, не мога да спра да се кефя ан себе си). Но от достоверни източници (основно от суперавторитетното списание "Блясък") знам, че тя всъщност е на 50 години. Знам и Антибиотика и Руши какви парчета са си напазарували да им напишат. А освен това едно време дядо ми и дядото на Графа са се срещнали случайно на някакъв пазар за зарзават. Но да не задълбавам. Според мен концептуалният продукт, който изгражда Петя, не нито достатъчно добре изпипан, нито софистицирано изваян. Остро се усеща отчайващата липса на завършеност, както и прекомерното лутане в множество различни арт-посоки. Прекрасната и външност не може да компенсира пропуските - поне на мен не ми минават тия защото такива като нея съм имал с десетки! На тяхно място бих се доверил на доказан мултипрофесионалист като самия Милен Сливев химселф, който с едно магическо погалване на косматия си корем изпада в специфично медитативно-дизайнерско състояние, (в което висши сили му говорят с пиксели, криви и винаги задължително с шрифт Хелветика), което му помага веднага да напипа правилната и най-подходяща визия от хиляди възможни, за конкретния проект или пърформанс!

сряда, февруари 28, 2007

5 неща които не знаете за мен.

Бях предизвикан от stnle, и ще отговоря подобаващо:

1. Правих секс за пръв път на 9 годишна възраст - със едно списание "Плейбой".

2. Градската тоалетна в Горна е по мой ДИЗАЙН.

3. В казармата се сближих много с група роми, научиха ме на ромската версия на Шише
оттогава никога не съм имал запек.

4. Имал съм често еротични фантазии относно g3l.

5. В Австрия българска общност ми е искала автограф - скараха се дали съм Кондьо или Тони Стораро.

Предавам щафетата на Йейенко, Петър Стоянов, и Ивайло Калфин. Колеги, включете се! Споделете пет неща които повечето хора не знаят за вас!

Извинявам се на милиардите си фенове, но напоследък съм твърде зает с изработване на стратегия за противопоставяне на путиновата мафия. Цяла Европа разчита на мен!

понеделник, януари 15, 2007

Банго Милен


Слуховете за изчезването ми от звездния небосклон са твърде преувеличени. Почти едномесечното ми изчезване се дължи на сериозни служебни ангажименти, на които се отдадох напълно, както подобава на истински професионалист! В началото на декември отново ходих в Австрия (вече не ги броя ...), за да участвам в курсове по Гейм Анимация и Флаш (ГАФ) и Висша Ъндърграунд Йога (ВЪЙ). Там успях да ошлайфам и настроя още по-фино способностите си на супер дизайнер и на духовно извисен гражданин и да прескоча още няколко граници във философията и битието. След края им ми направиха интересно предложение - да работя като ВИП Дядо Коледа. Това ме поласка неимоверно, защото бях очарован че и в малка страна като Австрия са чували за мен. Щастлив съм, че ще мога да включа в безкрайното си CV и това, и да се затвърдя за пореден път като изтънчен артист и креативен ентъртейнър. Беше ми зачислен и специален Фургон на Звездата, с гримьорна, кухня и всички екстри, който да украся както си поискам. Прилагам снимка на амплоато ми. Реших, че точно тази червена шапчица ще привнесе щипка усещане за артист в твърде шаблонизирания образ на добрия старец. Посетих много Коледи и Нови Години, последно бях на циганската, наречена Банго Васил. На нея се почувствах най-топло и човешки. Освен това ме споходиха интересни размисли за чалгата. Очевидно е че голяма част от българите я слушат. Останалите не я слушат, единствено за да се правят на интересни. След като не можах да стана известен с моята музика (това че поради други способности ме знаят от Ванкувър до Владивосток, е отделен въпрос) сред недораслото за нея население, то и разните му измислени БГ Поп артисти не заслужават това. Според мен чалгата трябва да се върти по всички национални телевизии и целокупното население да я слуша задължително и без изключение. Единственият който може да слуша друго, трябва да съм аз. Защото съм непостижим. Пожелавам ви успешна нова година. Дано успеете да постигнете поне една стотна от това което постигнах аз!