понеделник, септември 25, 2006

mikc brother

С добрия ми приятел гъзу (gazeaux) с огромно задоволство започнахме да следим третия сезон на шоуто, което ... си заслужава да се следи. По принцип мисля, че Биг брадъра е за цигани, копанари и селяни, но аз смятам за свое задължение да го гледам редовно, за да изследвам тенденциите в обществото, които намират отражение там. Този път има много повече гейове и идиоти. Имало две тайни които щели да обърнат шоуто с главата надолу!!! Нямам търпение да стана свидетел на всичко това - направо си удрям гъза в тавана от кеф, предчувствайки удоволствието!! Май ще си взема отпуск, и ще изключа телефона си за да не ми досаждат многото ми жени, за да мога най-пълно да се насладя на продукцията.

Иначе съм щастлив, че този път са послушали много от съветите Ми. За съжаление до този момент никой не ми се е обадил да ми благодари или плати, но аз и без това съм високо ценен и добре платен професионалист в много други сфери. И за мен просто е чест да съм коректив на любимото ми предаване, макар и безплатен. Ще продължавам с обществено полезната си дейност без да искам отплата. Не желая да си променям поведението, само за да ми донесе това-онова - това е форма на насилие и изморява. Медийната психоза ни тласка да търсим начини всячески да ставаме "звезди" и това е модерната форма на робство. Аз лично звездния статус съм го постигнал отдавна и сега смятам да се отдам на интелектуална благотворителност.

сряда, септември 13, 2006

Неразбран

Носят се слухове, че съм се бил изтъркал. Че вече не мога да предложа на милионната си аудитория нещо ново, било то мои лични мисли и разсъждения, или пък нови клипчета от youtube.com. Не смятам че това е нещо непременно лошо изглеждащо отстрани, предвид невероятните върхове на познание които съм достигнал във всички области. И докато аз се опитвам да надскоча шампионските си постижения, конкуренцията злобее и адски ми завижда за творческата зрелост. Казват, че съм говорел твърде често за дизайн, кренвирши и жени. Мисля, че всеки човек, пък бил той дори звиздъ като мен, има нужда от някаква здрава постоянна опора, или вид стожер, които да му дават усещане за стабилност и непреходност в динамичното време, в което живеем. Светът отива на зле, защото тълпите отказват да слушат мъдрите съвети на изпреварили времето си люде като мен. Исторически доказано е, че най-грандиозните постижения на човечеството са постигнати от колективи от по най-много 2-3 души, или пък от един-единствен, както е в моя случай. Не съм виновен, че в интелектуалното развитие прескачам за дни нива, които на другите отнемат месеци и години. Не мога да бъда обвиняван и когато сменям средата на посланията си и започна да ги предавам в ново, по-висше измерение, а останалите, които нямат моите талант, опит и background, не са в състояние да дори да открехнат вратата към този прекрасен нов свят и да следват там идеите и интелекта ми. Не пиша този текст като оправдание пред когото и да било, просто ми омръзна задръстени и нискоинтелектуални хора да ми се месят и да обсъждат делата ми.

понеделник, септември 04, 2006

Рекламно

Миналата седмица беше особено успешна за мен. Получих лавина от писма на фенки. Звездната слава по начало е нещо нормално, с което съм свикнал. Откакто се занимавам с дизайн, имам постоянно нарастваща маса почитателки. Но преди разпределях времето си между гледане на Big Brother, ровене из yourtube.com и правене на качествен дизайн. Понеже сега отделям много повече време на заниманията ми с качествен дизайн, то и писмата са повече на брой и много по-страстни. И преди са ми писали често с молби да им създам сайт, или wallpaper, или просто да им направя с фотошопа някоя снимка от цветна на черно-бяла. Но тази седмица получих няколко писма с бельо в пликовете, наред с обичайните снимки вътре. Понеже не съм се самозабравил и съм все още много земен човек, отговорих само на тези с хубавите снимки.

Но всички тези неща са нищо в сравнение с това което ми се случи в петък. Седях си кротко вкъщи и имах нормален спокоен ден на талантлив дизайнер и всестранно развит агент: едновременно пишех статия за Най-доброто списание, работех над две flash-анимации и правех арт-фотографии на косматия си корем. В този момент звънна телефона и приятен женски глас се представи като рекламен агент на кренвиршите "Сачи". Мацката (просто по гласа с невероятен усет разбрах че е суперсекси и има вероятност да ми пусне) каза, че правели проучване в интернет за популярността на продуктите си и БЛОГА ми бил на първо място по споменаване на тяхната марка. По-напред даже от официалния им сайт. Предложиха ми да продължа да споменавам най-добрите кренвирши и удоволствието ми от консумацията им в БЛОГА си поне по веднъж във всеки пост, разбира се, срещу известна сума. Съгласих се не толкова заради парите, а защото всички вкъщи щяха страшно да се гордеят, че и аз ставам звезда и започвам да подписвам рекламни договори. Мацката ми обясни, че освен парите, ще получавам и известно количество "Сачи" като бонус. Като разбрах това, не можах да си намеря място от щастие - вече ще съм в състояние да закусвам, обядвам и вечерям с тази луксозна храна в изобилие. А след като разбраха, че съм дизайнер с огромен опит и световно признание, предложиха да ме ангажират евентуално в някоя от бъдещите си рекламни кампании, стига, разбира се, да съм в състояние да вместя това в многбройните си професионални ангажименти.