четвъртък, ноември 30, 2006

in Me I trust

Доста имейли получавам напоследък, в които хора ми казват, че в лицето съм "приличал на брус", приех го за комплимент, и реших да си сменя nick-а тук. И все пак въпреки неспирно растящия ми рейтинг, някои хора напоследък не ме взимат насериозно и не мога да си обясня защо. Нима не съм дал предостатъчно на обществото - и с мъжествената си креативност, и с проповедите от виртуалния ми амвон относно наболелите проблеми на съвременните хора? Нима не се трудя достатъчно и нощем като Батман - обикалям и боря пошлостта, заедно с Жената-Путка, а в свободното си време я чукам, така както никой никога не е чукал друг в човешката история ... Нима не стоя аз и зад Космическата Сливалка, която НАСА така нагло ми открадна и прекръсти на Совалка? Нима някой ще отрече значението на Сливософията - течение във Философията, което създадох, и което се радва на нарастващ брой последователи - все от средите на сачистите и микнеймърнистите?

Колко лесно се забравя, че все пак съм знаменитост. В моя чест бе издадена лимитирана специална версия на Мортал Комбат 3, в която наред с Fatality и Babality има и Mikcnamity: прецизно анимирана моя версия се спуска от извисеността на разума си и започва да говори на жертвата толкова високоинтелектуално и надъхано, че умът и не издържа и блокира.

Този блог не е това което е. Постиженията си които описвам тук, са минимална част от дейностите които извършвам в публичното пространство, и във всемира изобщо. Нарочно скривам много от тях, за да не повлияе това върху работата ми над добруването на човечеството. Аз съм един себераздаващ се егоист. Създаден съм за велики дела, но не са ми чужди и чисто човешките удоволствия в живота - наред с качествения дизайн, в който вярвам безрезервно, обичам и паричките, и женичките (всичките!) . По този начин успявам да съм близо до тънките струни, с които вибрират народите, и никога да не губя естествената връзка с тях ...

Ако любовта все пак не успее да спаси света, запомнете: Милен Сливев ще го направи!

сряда, ноември 22, 2006

Slivev goes to Hollywood

Спряха да ми изпращат в пощенската кутия вече споменатите издължени предмети от дърво. Малко съм разочарован, защото вече по един или друг начин свикнах с тях. Но това няма значение, защото вече съм вдъхновен достатъчно за новите си идеи. Бях помолен да направя проект за редизайн на Пирамидите в Египет. Съгласих се с удоволствие, представяйки си как внушително ще изглежда после това в Портфолиото ми, което и без това е дълго много километри. А и винаги съм се дразнил от скучната и безкрайно омръзнала визия на тези прехвалени забележителности - как за толкова хиляди години на никой не му хрумна да ги освежи поне малко? Добре, че съм аз - чрез творенията и напредничавостта си изкусно и майсторски да насочвам човечеството в бъдещето.

Иначе напоследък имам ужасно много ангажименти. Дори започнах да проучвам пазара за търсенето на услугите на една млада професия, създадена от мен: "професионален спитър" - реших да вземам хиляда ойро за оплют човек. Може би другата седмица ще започна да пиша и мемоарите си - смятам към житието да добавя и луксозна двуцветна притурка - албум, съдържащ пълното ми портфолио. Обичан и мразен, болезнено стоящ на границата между противоположните мнения на милиони хора за личността ми, реших да изкарам наяве цялата истина за себе си, без дори капчица от присъщата си скромност, с която пиша тук, и съзнателно скривам огромна част от постиженията си. Не че съм очаквал друго, но няма и дни след като споделих тези си намерения сред приятели в арт- и интелектуалните среди, и веднага получих предложение за биографичен филм. Предложението дойде не от кого да е, а от самия Саша Коен - спорно е кой е по-голямата знаменитост - той или аз, но все пак останах твърде поласкан. Сподели, че ме боготвори, и обмисля да прекръсти героя си от Али Джи на Сливи Джи. Предложи ми филма да се казва "Borat II: Cultural Learnings of Sofia for Make Benefit Glorious People of Dolna Oriahovitsa". Заглавието кефи, но аз измислих нещо доста по-близко до родната ни действителност - "Флашмайсторът". Историята е близка до тази на легендарните филми "Башмайсторът", и смятам че така ще възродя една славна традиция в българското кино и ще я покажа пред света, перфектно облечена в лъскава нова визия.

четвъртък, ноември 16, 2006

Tazi terapia

Наскоро, нещо преломно се случи в живота ми, докато кротко си летях над Готъм Сити, развявайки гордо черното ми наметало "Армани" (Дреха за шампиони. Плоско и еднотипно. Просто перфектно. Аз съм мит!) и си отварях очите на четири за жертви на вилнеещи псевдо-звезди, или на кофти арт и дизайн, които да слезна и спася. Както обикновено, хората ме сочеха с пръст и ми се радваха. (В тази връзка, обмислям дали да не съдя БТК за рекламната им кампания - сто на сто са направили Супер Любо именно по мой образ и подобие.) След 4-5 кръгчета летене над града, обаче, не забелязах никого за спасяване. Това от една страна беше перфектно, явно спитърската работа на живота ми даваше отлични резултати. За съжаление, вместо да остана доволен от себе си, и от новия стил на живот, който съм наложил, изведнъж се почувствах адски ненужен и непотребен. Вярно е, че съм си свършил работата на 1000 %, и милиони хора ми благодарят за това, че съм им отворил очите за Истинското, но това не ми попречи да си задам въпроса "А сега накъде?", т.е. какъв нов връх да покоря, след като аз вече съм на Върха, и над мен е само Космоса ... Депресирах се много. След като кацнах обратно на Цитаделата си в елитен столичен квартал, се напих яко с марково уиски. После излизах, чуках макененки, прибрах се, пак се напих, пак излизах, пак манекенки ... и така две седмици. Бях на ръба на полудяването, когато се чух с tazie по телефона. Беше много щастлива, тъкмо се бяха върнали с g3l от парка, където бяха правили поредна фотосесия на шумата. След като разбра за проблемите ми, сподели, че е нормално висшите интелекти да се чувстваме отегчени от време на време, и да имаме нужда от ново нестандартно развлечение. Тя ми препоръча краденето на разни неща оттук-оттам. Каза, че е започнала с обикновена шнола, а сега е твърде напред и оглежда няколко добри идеи, които да гепи. Обещах и да опитам тази нова терапия. След като затворих, се замислих, че в известен смисъл това вече съм го пробвал. Почти винаги когато минавам покрай плод-зеленчук, си гепвам я ябълка, я круша, но това го правя единствено за да поддържам формата си на тарикат, и не смятам че се брои в случая. И така, чудех се откъде да започна, докато си седях на огромния балкон на апартамента ми. Изведнъж видях как съседът миотдолу се прибира отнякъде и носи кутия с wi-fi рутер. Усмихнах се в познатия ситроенен стил и си представих колко уязвим ще е в първите няколко дни леймъра му с леймър. Дебненето даде резултат - не си беше сложил парола, и сега, когато си пожелая, ползвам неговия нет със свръхмодерния си лаптоп, който ми дадоха австрийците. Това ми даде известно удовлетворение, че съм постигнал нещо ново, но не можах да се спра дотук. Прекарах си и кабел до близкия високоволтов електропровод, и вследствие на това, сега и за ток не плащам. В момента проектирам система от фини маркучи, които да ми носят вода от тръбите на съседите, но трябва да направя още някои изчисления, преди да я пусна в експлоатация. Важното е, че отново си върнах удоволствието от живота, вследствие на добре измислените и хитроумно изпълнени приспособления и пинизи, на които съм цар.

понеделник, ноември 13, 2006

Celebrity Super Star

Булгаристан, казват, бил ненормално място за живеене. Почти бих се съгласил, но вече има малко местенца, където се живее приятно, своеобразни оазиси в морето от простотия и фалш. Признаците на нормализация за всяка държава започват с отношението на гражданите и към звездните личности и заслужилите таланти. Моя милост, спадаща и към двете категории, се почувства така приятно, когато след като си бях загубил ключовете за една от колите ми, добри люде ги намерили, познали на кого принадлежат по инкрустираните ми платинени инициали на тях, и бидейки огромни мои почитатели, веднага дотърчали да ми ги върнат. Дори в стремежа си да ме впечатлят, очевидно отлично познаващи вкусовете ми, специално наели три стриптизьорки в австрийски национални носии, които да ми ги връчат. Супер европейско ми стана. Дори аз, който съм ходил из Австрия и изобщо съм изходил бая свят, бях трогнат от подобно отношение у дома.

А преди няколко месеца, возейки се в тролея с цел един от експериментите ми, намерих една лъскавичка Нокиа. Мислех да я прибарам в джоба и да я шитна за стотина лева на един френд, който само се оплаква че все не можел да събере пари за технологични играчки. Почнах да и ръчкам менюто, а тя взе че звънна. Едно момче наоколо си я позна и, нямаше как - изръсих "Ей таман търсех в контактите някакво Home или подобно!" и се ухилих със знаменитата си триъгълна тарикатска усмивка, която в комплект с изящния ми стреловиден нос формира запазената ми марка на обърната надолу емблема на Ситроен ... Той се трогна много и изръси "Добре че сте вие, известните, да ни покажете как да се държим като хора!". Хората от тролейбуса започнаха да се обръщат, почти всички ме познаха, и започнаха да ме молят за автографи. Някои ме похвалиха за дизайните ми, един чичко каза, че ползва мой темплейт, а две баби ми казаха "Браво" за статията ми "Как ще се оправи София". Стана ми доволно и пак направих "обърнатия Ситроен". Е, имаше и някакъв селяк, който нещо се беше объркал и каза, че харесвал дуетите ми с Лия, но преди тълпата да тръгне да го линчува, аз кротко и наставнически му обясних кой съм и кой не съм и следващия път да внимава повече. А сладката приятелка на пича с Нокиата доста се трогна от жеста ми с жиесема, хвърли ми един изгарящ поглед през клепки и каза че е готова да ми направи една свирка там на място за да се отблагодари. Дори започна да ми разкопчава панталона. Аз погледнах ужким неловко към гаджето и, който обаче каза "Няма проблем! Ти все пак си звезда!" Тогава я помолих да спре, с думите, че обикновено само една жена не ми стига, а и веднъж включена в такова тясно помещение като тролея, сексмашината "Сливев" може да нанесе твърде много материални щети, а твърде възможно и рани на близкостоящите пасажери. Тя унило се съгласи и склони на специален автограф. А на мен ми остана готиното чувство, че съм известен и познат къде ли не, и хората ме обичат.

вторник, ноември 07, 2006

Кол-ебания

Струва ми се, че някой ме мрази и иска да ми направи нещо лошо. На два пъти получавам в пощенската си кутия издължени предмети от дърво с гравирани неразбираеми йероглифи на тях. Което е необяснимо за личност като мен, свикнала да се къпе в народната любов и обич, а от време на време и във ваната с мляко на Митю Пищова. Не че не е възможно теоретично да имам врагове. Да, вярно е че неведнъж съм посочвал недостатъците на доста индивиди - разни псевдо-творци и лъже-дизайнери, далеч от моите вселенски умения, или пък обиковени хорица с недъзи и дефекти, така рязко контрастиращи на аполонската ми класическа красота. Да не говорим за няколкото грозновати путки, които не бих ебал никога, просто защото не се задоволявам с нищо по-малко от манекенка! Но винаги съм отправял гореспоменатите критики не открито и в очите, а по разни форуми и блогове, както подобава на истински аристократ! И съм го правил за тяхно добро, защото преди всички други титли и постижения, все пак съм един велик хуманист - дори през вечер (все пак не се къпя всяка вечер като простолюдието) си мия косата с хума - полезно е. Разбира се, не очаквам геният ми да бъде разбран масово в близките два-три века, но все пак понякога дори аз имам нужда да знам, че съм на прав път. Признак на липса на мислене е човек да не се съгласява с философията ми, признак на луксозна бездарност е да бъда критикуван. А днес изпих кренвиршовата си енергийна напитка по тайна рецепта, и в момента усещам натрупана критична маса от нови идеи - след плана ми как да се оправи София, имам някои идеи как да се постигне мир в Близкия изток. Наскоро смятам да пусна есе със заглавие "Накъде след петролната ера", в което да дам конкретни насоки за разработка на въздушен и на антигравитационен двигател. А догодина имам намерение и да издам десеттомна енциклопедия "Препоръки към НАСА за колонизация на Космоса". Искам твърде скромна отплата за всичко това: нека първата база на Марс да се нарича "Slivev One", а първото постоянно поселище - "Sliville" ...