петък, юли 28, 2006

По стълбицата на живота ...

Докато си почивах, си мислех колко по-добре ми е в София, отколкото в Долна. Добре, че се преместих в по-голям град, че да разширя кръгозора си. Тук като се видим с приятели и има толкова много хора, които да коментираме. А в Долна по едно време усетих, че сме обсъдили всички съграждани, а някои вече сме почнали и за втори и трети път ... Мисля да напиша специална статия за този феномен в едно високореномирано безплатно българско лайфстайл списание, където съм се утвърдил като автор на множество публикации, и чието име няма да спомена от скромност. :))

четвъртък, юли 27, 2006

King of the jungle

Два дена бях в болнични. Лежах си, облечен с любимия ми анцуг и по цял ден гледах телевизия. А анцугът ми е любим, защото си го купих от един турски пазар в Австрия, докато първата група от нас чакаха шефът да отскочи обратно до България и да докара втората група. Все пак бяхме 7-8 човека, а самолетът му не е много голям ... Шефът ми като видя анцуга и се зачуди как може да си купя подобна скапана дреха. Казах му че в България 90 процента от хората едва свързваме двата края и излъгах, че примерно аз имам трима братя и три сестри. Така, де - не вярвам да тръгне да проверява, а изглежда жалостив и помислих, че това ще е гениален ход за да ми вдигне заплатата с още малко :))

Сега се сетих за виетнамеца, който работеше в кухнята в мястото, където бяхме отседнали там. Казаха ни да се обръщаме към него когато имаме нужда от нещо. Аз го направих на луд и аристократично му звънях да ми носи разни неща дори когато не бях гладен. Голям кеф беше да го гледам как търчи нагоре-надолу :)) Почувствах се като бял колониален господар. Понякога си мисля, че някои хора просто са създадени за слуги, а други - за занимания с по-възвишени и творчески дейности. Като един добър и безспорен професионалист съм сигурен, че никога няма да изпадна до там, че да фигурирам в първата група.

петък, юли 14, 2006

Survivor

Понеже съм голям фен на риалититата от типа "Big Brother", явих се на кастинга на "Survivor". Отхвърлиха ме още на първия кръг защото съм имал наднормено тегло и нямало да се справя с физически натоварващите задачи. Според мен истинската причина е в това че усетиха как харизмата ми би превъзхождала всички останали и следователно би се загубила интригата в цялото шоу. Мислех да напсувам лошо комисията, но имаше сладка руса мадама, която ме гледаше игриво през цялото време, така че се усмихнах мазно и си тръгнах.

Иначе, малко се обидих от това че ме смятат за дебел. Винаги се храня само със здравословни и вкусни неща. Основно с тези, които виждам да се рекламират по телевизията. И които мога да си позволя с отличното ми заплащане на способен дизайнер. Като например кренвиршите "Сачи". А наскоро бях прочел в "Блясък", че са любимите и на Здравко от Big Brother 1. Което някакси ги прави още по-вкусни за мен!
Но като се замисля, храната в България изобщо не може да се мери с това което ядох в Австрия. Преяждах като прасе и пак оставаше по много. То и това там си беше немалък "Сървайвър" да ми е по цял ден лошо от толкова ядене и пак да имам сили и въображение да творя велики flash анимации. Яд ме беше да се изхвърля толкова много хубава храна, и каквото не можах да изям там, си го консервирах в буркани. После тук в България още поне една седмица ядях като бял човек австриец.

Поради упоменатите по-горе причини, ще бойкотирам Survivor-a и няма да го гледам. Ще си пусна пак стари записи на Big Brother 2. Там има страхотни практически доказателства за много теории от авторитетните книги по психология, които харесвам и чета. Последната, която прочетох беше "199 начина да сваляме тийнейджърки на морето".

петък, юли 07, 2006

Re:

Злобните завистливи душички са по-активни от всякога. Появил се е някакъв мой имитатор nikcname, който се опитва саркастично да осмива провокативно елегантния ми и арогантен лайфстайл.

Зложелателите не могат да понесат факта колко привлекателен и желан от жените съм аз. Умират от яд като си представят, че аз съм с жени почти по двадесет и четири часа от денонощието. Дори и ... сега, така .. че ... извинявам се .. ако направя грешки ... в този постинг. Откакто ми дадоха лаптопа (има слухове, че до две години може и да ми го подарят), съм в състояние да правя много неща едновременно. Затова не се заблуждавайте от това, че отговарям едва след броени минути на всички изказали се по мой адрес. Това ни най-малко не означава, че по цял ден дебна пред компютъра. Напълно възможно е през това време да правя секс с някоя блондинка (както ... и .. в момента) и просто по някое време да хвърлям по един поглед. Сега се сещам как преди две седмици ходих да снимам някакви манекенки за едно списание. Спомням си, че по време на снимките двайсет и шест от двайсет и седемте моделки ми намигаха постоянно и ми правеха недвусмислени намеци. Примирих се с това, че двайсет и седмата не се държеше по същия начин, защото съм изключително земен и нормален човек и не съм се самозабравил от главоломния си успех. Имам страхотни приятели, с които обстойно можем да коментираме другите хора. Казват, че съм плюел и обиждал безпричинно трети лица в блога си. Това са глупости. Никога не си позволявам да напиша нещо за някоя известна личност, без да изчета всичкия материал за нея/него в жълтата преса и в интернет. А приятелите ми са ужасно интелигентни. Единият знае толкова добре английски, че неволно вметва по една английска думичка на всеки две български. Друг прави същото, но ги изписва на кирилица както се произнасят. ОЕмДжи, не е ли куул това бе, лейдиз енд джентс ...?!

Не смятам да коментирам обстойно и заяжданията с таланта ми. Направил съм десетки темплейти и уолпейпъри, които още се използват. Когато бях на интервюто за работа с австриеца, освен всичко друго успях и да му сменя изгорялата електрическа крушка в хотела, да му зашия падналото копче на сакото, и да му изпека кифлички. Човекът се плесна по челото и каза, че никъде не е виждал такъв многопрофилен агент като мен. Ужасно съм щастлив, че оценяват уменията ми и ми позволяват да поемам нови отговорности. От другия месец, наред с носенето на кафето на шефа, вече и ще го посрещам сутрин в офиса и ще поемам връхната му дреха, за да я закача. Ще съм изложен на повече стрес, защото шефът всяка сутрин е нервен от задръстванията и затова идва с малкия си самолет на работа, но вярвам че ще се справя!

Гадните копеленца си мислят, че ще ме пречупят, като ми се подиграват неоснователно. Това никога няма да стане. Не съм нервен, но майкаимшеебамръсна!!! Шибани хомосексуалисти! Никой не може да ми се подиграва! Никой! Никой! Никой! Аз съм спокоен! Непоклатим съм и няма да се поддам на игричките им!

сряда, юли 05, 2006

Почитатели

Понякога ми прави впечатление, че имам доста зложелатели. Аз в крайна сметка не съм направил нищо лошо на никого, освен малко злобни коментари по адрес на десетина-двайсет човека ... Освен това съм талантлив, имам си цели в живота, както и много приятели, с които обичаме да се събираме и да коментираме други хора. И не ми го побира завидният интелект защо има личности които така ме мразят. Предполагам просто ми завиждат - за уменията ми, за добрата ми ориентация в живота, за общочовешките теории, които измислям и прилагам, за многото ми жени. Както и за многото посетители в блога. Тази седмица имам 124 уникални, миналата бяха 117, по-миналата 102, а предходните две - съответно 70 и 83. Тези хора идват тук, защото явно са ми фенове. И аз си имам своите проблеми и недостатъци, но не съм се самозабравял никога през живота си, и като цяло съм почти перфектният мъж. И очевидно имам какво да кажа, и то пред немалка и постоянно увеличаваща се аудитория. Нека завиждат - никога няма да ме стигнат в нито едно направление.