петък, август 25, 2006

My destiny

Многопрофилен и всестранно развит съм, протежавам познания във всяка сфера на човешкото познание, но си изкарвам парите с дизайн. С каквото и друго да съм се занимавал, именно това ми се струва да е било водеща насока в живота ми откакто се помня. Не говоря само за това, че понеже съм със синя кръв, имам червено под ноктите понеже когато бях на пет и половина, забелязах, че акам в зеленко, RGB-то ми е нещо като ДНК. Помня детската градина: всички деца рисуваха нескопосани къщи и поляни, само аз - падащи менюта. По-късно, в казармата, придобих широка известност с нечувания си усет към цветовете: бях в състояние да различавам другарите ми в пълно бойно снаряжение плюс притивогаз само по нюансите на зеленото на камуфлажните им униформи. Затова, не е чудно, че когато завърших казармата, се насочих именно към дизайна като поприще. Началото не беше лесно, но в момента съм се развил много. Изключително добре платен съм и мога да си позволя да вечерям с кренвирши "Сачи" в пет от седемте вечери в седмицата, и само в две от тях да ми се налага да ям "Леки", "Браво" или нещо по-долнопробно.

вторник, август 08, 2006

Назад към корените

Бях малко по Долна Оряховица, а там наминах на село при баба и дядо да ги видя, заедно с нашите. Не блогвах оттам, въпреки че интернета е ултрабърз - дядо ми има оптичен кабел който идва директно до централния замък в имението му и оттам се разпределя към останалите хасиенди и вили. Трансферът е от порядъка на терабайти за секунда и сестра ми много обича да ходи там, защото може да си чати триизмерно с Парис Хилтън.

Малко съм се поотдалечил от семейните дела, и затова отказах да отида лично до плантациите и да нагледам робите на дядо ми. Пуснах един от безпилотните ни шпионски самолети да ги следи. Бях гладен, но казах "не" на препечените филийки с хайвер, и на мекиците със сос от раци, които готвачите ми бяха приготвили. Реших, че не искам да се връщам отново към разглезения начин на живот, който оставих преди години, и ще се държа като скромен софийски интелектуалец и си отворих пакетче от любимите кренвирши с четири букви.

Вечерта сигурно ще ида до семейната ни 5-етажна дискотека, за да избухна с аристократичните ми роднини. Обикновено при затворени врати и срещу безбожни хонорари там гостуват редица световни звезди. Преди месеци успях да убедя дядо да плати на Депеш Мод, които да дойдат и да свирят само за мен и за приятелския ми кръг. g3l направо полудя от кеф.

Докато шпионирах робите, се наслаждавах на разговорите между баща ми и майка ми и дядо ми и баба ми. "Кате, къде ми е платинената плочка с името?", "Кате, пак си ми изгубила диамантената писалка"; "Кате, сребърните копчета на дистанционното на телевизора са се поизтъркали, защо направо не ги сменим със златни?" Нашите винаги са били изтънчени аристократи. Още откакто дядо ми се е замогнал с първите му два бизнеса и си е откупил древни болярски титли.

С вуйчо ми взехме по-стария Майбах на баща ми и отидохме на риба в едно от езерата на фамилията. Хванахме две декоративни акули, и тъкмо ни клъвна трета, и на сателитния комуникатор се появи холограма на баба ми, която ми каза че слугите са сервирали вечерята и трябва да се прибираме. Като минахме през селото, и видяхме ято електронни патки-роботи, разработени от един от многото консорциуми на баща ми. Могат да разговарят с човешки глас, знаят по няколко езика и летят без презареждане километри. Много са интелигентни и имат страшно самочувствие. Едната от тях дори каза, че съкровената и мечта е да стане главна редакторка на лайф-стайл списание ... Веднага се замислих над известния въпроса "Сънуват ли андроидите електрически овце". За тях не знам, но очевидно електронните патки сънуват електронни списания ... Това със сигурност ще е нова теория която ще подплатя и докажа не само с перфектни теоретични постановки, но и с практическия опит, който придобих докато внимателно наблюдавах патките нато на риалити шоу.

Хората сигурно се питат защо съм дошъл в София, след като в родния ми град и селото ми имам такова високо положение в обществото, да не говорим за неограничените възможности. Правя го, за да докажа на всички, че мога да се оправям и да постигам високи резултати в живота и без зад гърба ми да стоят огромния ресурсно-технологичен потенциал на фамилните ни корпорации. Т.е. мога да снимам шедьоври и с фотоапарат сапунерка, да рисувам велики дизайни и с обикновени цветни тебешири и да пиша блестящи текстове и с най-прост молив!

четвъртък, август 03, 2006

Еврибари - на ферари!

Тези дни обмислям идеята с добрите ми приятели да направим един сайт, в който конструктивно да критикуваме всичко което ни дразни в заобикалящия свят. Това ще бъде мястото, където ние, красивите, интелигентните и преуспелите, с тънка шеговита нотка весело ще базикаме и съвсем леко ще плюем по грозните, глупавите и посредствените. Смятам, че многото години прекарани в българското интернет пространство, и особено ранните ми години в IRC-чатовете, са ми помогнали да придобия безпогрешен нюх аз лично да решавам кои точно са грозни, глупави и посредствени. Решихме да именуваме сайта GAY-lyspit, защото gazeaux (чете се гъзу), който е много на ти с инглиш ленгуиЖа, ми обясни, че думичката "gay" имала значение и на "весел". Най-важното е, че в този сайт ние няма да псуваме заблудените душици от хейтърски подбуди, а защото благородно искаме да им помогнем да се вгледат в многото си недостатъци, да ги преодолеят, и да намерят вярната посока в живота си. Надявам се дори да ни бъдат благодарни за това.