My destiny

Многопрофилен и всестранно развит съм, протежавам познания във всяка сфера на човешкото познание, но си изкарвам парите с дизайн. С каквото и друго да съм се занимавал, именно това ми се струва да е било водеща насока в живота ми откакто се помня. Не говоря само за това, че понеже съм със синя кръв, имам червено под ноктите понеже когато бях на пет и половина, забелязах, че акам в зеленко, RGB-то ми е нещо като ДНК. Помня детската градина: всички деца рисуваха нескопосани къщи и поляни, само аз - падащи менюта. По-късно, в казармата, придобих широка известност с нечувания си усет към цветовете: бях в състояние да различавам другарите ми в пълно бойно снаряжение плюс притивогаз само по нюансите на зеленото на камуфлажните им униформи. Затова, не е чудно, че когато завърших казармата, се насочих именно към дизайна като поприще. Началото не беше лесно, но в момента съм се развил много. Изключително добре платен съм и мога да си позволя да вечерям с кренвирши "Сачи" в пет от седемте вечери в седмицата, и само в две от тях да ми се налага да ям "Леки", "Браво" или нещо по-долнопробно.

Назад към корените

Бях малко по Долна Оряховица, а там наминах на село при баба и дядо да ги видя, заедно с нашите. Не блогвах оттам, въпреки че интернета е ултрабърз - дядо ми има оптичен кабел който идва директно до централния замък в имението му и оттам се разпределя към останалите хасиенди и вили. Трансферът е от порядъка на терабайти за секунда и сестра ми много обича да ходи там, защото може да си чати триизмерно с Парис Хилтън.

Малко съм се поотдалечил от семейните дела, и затова отказах да отида лично до плантациите и да нагледам робите на дядо ми. Пуснах един от безпилотните ни шпионски самолети да ги следи. Бях гладен, но казах "не" на препечените филийки с хайвер, и на мекиците със сос от раци, които готвачите ми бяха приготвили. Реших, че не искам да се връщам отново към разглезения начин на живот, който оставих преди години, и ще се държа като скромен софийски интелектуалец и си отворих пакетче от любимите кренвирши с четири букви.

Вечерта сигурно ще ида до семейната ни 5-етажна дискотека, за да избухна с аристократичните ми роднини. Обикновено при затворени врати и срещу безбожни хонорари там гостуват редица световни звезди. Преди месеци успях да убедя дядо да плати на Депеш Мод, които да дойдат и да свирят само за мен и за приятелския ми кръг. g3l направо полудя от кеф.

Докато шпионирах робите, се наслаждавах на разговорите между баща ми и майка ми и дядо ми и баба ми. "Кате, къде ми е платинената плочка с името?", "Кате, пак си ми изгубила диамантената писалка"; "Кате, сребърните копчета на дистанционното на телевизора са се поизтъркали, защо направо не ги сменим със златни?" Нашите винаги са били изтънчени аристократи. Още откакто дядо ми се е замогнал с първите му два бизнеса и си е откупил древни болярски титли.

С вуйчо ми взехме по-стария Майбах на баща ми и отидохме на риба в едно от езерата на фамилията. Хванахме две декоративни акули, и тъкмо ни клъвна трета, и на сателитния комуникатор се появи холограма на баба ми, която ми каза че слугите са сервирали вечерята и трябва да се прибираме. Като минахме през селото, и видяхме ято електронни патки-роботи, разработени от един от многото консорциуми на баща ми. Могат да разговарят с човешки глас, знаят по няколко езика и летят без презареждане километри. Много са интелигентни и имат страшно самочувствие. Едната от тях дори каза, че съкровената и мечта е да стане главна редакторка на лайф-стайл списание ... Веднага се замислих над известния въпроса "Сънуват ли андроидите електрически овце". За тях не знам, но очевидно електронните патки сънуват електронни списания ... Това със сигурност ще е нова теория която ще подплатя и докажа не само с перфектни теоретични постановки, но и с практическия опит, който придобих докато внимателно наблюдавах патките нато на риалити шоу.

Хората сигурно се питат защо съм дошъл в София, след като в родния ми град и селото ми имам такова високо положение в обществото, да не говорим за неограничените възможности. Правя го, за да докажа на всички, че мога да се оправям и да постигам високи резултати в живота и без зад гърба ми да стоят огромния ресурсно-технологичен потенциал на фамилните ни корпорации. Т.е. мога да снимам шедьоври и с фотоапарат сапунерка, да рисувам велики дизайни и с обикновени цветни тебешири и да пиша блестящи текстове и с най-прост молив!

Еврибари - на ферари!

Тези дни обмислям идеята с добрите ми приятели да направим един сайт, в който конструктивно да критикуваме всичко което ни дразни в заобикалящия свят. Това ще бъде мястото, където ние, красивите, интелигентните и преуспелите, с тънка шеговита нотка весело ще базикаме и съвсем леко ще плюем по грозните, глупавите и посредствените. Смятам, че многото години прекарани в българското интернет пространство, и особено ранните ми години в IRC-чатовете, са ми помогнали да придобия безпогрешен нюх аз лично да решавам кои точно са грозни, глупави и посредствени. Решихме да именуваме сайта GAY-lyspit, защото gazeaux (чете се гъзу), който е много на ти с инглиш ленгуиЖа, ми обясни, че думичката "gay" имала значение и на "весел". Най-важното е, че в този сайт ние няма да псуваме заблудените душици от хейтърски подбуди, а защото благородно искаме да им помогнем да се вгледат в многото си недостатъци, да ги преодолеят, и да намерят вярната посока в живота си. Надявам се дори да ни бъдат благодарни за това.

По стълбицата на живота ...

Докато си почивах, си мислех колко по-добре ми е в София, отколкото в Долна. Добре, че се преместих в по-голям град, че да разширя кръгозора си. Тук като се видим с приятели и има толкова много хора, които да коментираме. А в Долна по едно време усетих, че сме обсъдили всички съграждани, а някои вече сме почнали и за втори и трети път ... Мисля да напиша специална статия за този феномен в едно високореномирано безплатно българско лайфстайл списание, където съм се утвърдил като автор на множество публикации, и чието име няма да спомена от скромност. :))

King of the jungle

Два дена бях в болнични. Лежах си, облечен с любимия ми анцуг и по цял ден гледах телевизия. А анцугът ми е любим, защото си го купих от един турски пазар в Австрия, докато първата група от нас чакаха шефът да отскочи обратно до България и да докара втората група. Все пак бяхме 7-8 човека, а самолетът му не е много голям ... Шефът ми като видя анцуга и се зачуди как може да си купя подобна скапана дреха. Казах му че в България 90 процента от хората едва свързваме двата края и излъгах, че примерно аз имам трима братя и три сестри. Така, де - не вярвам да тръгне да проверява, а изглежда жалостив и помислих, че това ще е гениален ход за да ми вдигне заплатата с още малко :))

Сега се сетих за виетнамеца, който работеше в кухнята в мястото, където бяхме отседнали там. Казаха ни да се обръщаме към него когато имаме нужда от нещо. Аз го направих на луд и аристократично му звънях да ми носи разни неща дори когато не бях гладен. Голям кеф беше да го гледам как търчи нагоре-надолу :)) Почувствах се като бял колониален господар. Понякога си мисля, че някои хора просто са създадени за слуги, а други - за занимания с по-възвишени и творчески дейности. Като един добър и безспорен професионалист съм сигурен, че никога няма да изпадна до там, че да фигурирам в първата група.

Survivor

Понеже съм голям фен на риалититата от типа "Big Brother", явих се на кастинга на "Survivor". Отхвърлиха ме още на първия кръг защото съм имал наднормено тегло и нямало да се справя с физически натоварващите задачи. Според мен истинската причина е в това че усетиха как харизмата ми би превъзхождала всички останали и следователно би се загубила интригата в цялото шоу. Мислех да напсувам лошо комисията, но имаше сладка руса мадама, която ме гледаше игриво през цялото време, така че се усмихнах мазно и си тръгнах.

Иначе, малко се обидих от това че ме смятат за дебел. Винаги се храня само със здравословни и вкусни неща. Основно с тези, които виждам да се рекламират по телевизията. И които мога да си позволя с отличното ми заплащане на способен дизайнер. Като например кренвиршите "Сачи". А наскоро бях прочел в "Блясък", че са любимите и на Здравко от Big Brother 1. Което някакси ги прави още по-вкусни за мен!
Но като се замисля, храната в България изобщо не може да се мери с това което ядох в Австрия. Преяждах като прасе и пак оставаше по много. То и това там си беше немалък "Сървайвър" да ми е по цял ден лошо от толкова ядене и пак да имам сили и въображение да творя велики flash анимации. Яд ме беше да се изхвърля толкова много хубава храна, и каквото не можах да изям там, си го консервирах в буркани. После тук в България още поне една седмица ядях като бял човек австриец.

Поради упоменатите по-горе причини, ще бойкотирам Survivor-a и няма да го гледам. Ще си пусна пак стари записи на Big Brother 2. Там има страхотни практически доказателства за много теории от авторитетните книги по психология, които харесвам и чета. Последната, която прочетох беше "199 начина да сваляме тийнейджърки на морето".

Re:

Злобните завистливи душички са по-активни от всякога. Появил се е някакъв мой имитатор nikcname, който се опитва саркастично да осмива провокативно елегантния ми и арогантен лайфстайл.

Зложелателите не могат да понесат факта колко привлекателен и желан от жените съм аз. Умират от яд като си представят, че аз съм с жени почти по двадесет и четири часа от денонощието. Дори и ... сега, така .. че ... извинявам се .. ако направя грешки ... в този постинг. Откакто ми дадоха лаптопа (има слухове, че до две години може и да ми го подарят), съм в състояние да правя много неща едновременно. Затова не се заблуждавайте от това, че отговарям едва след броени минути на всички изказали се по мой адрес. Това ни най-малко не означава, че по цял ден дебна пред компютъра. Напълно възможно е през това време да правя секс с някоя блондинка (както ... и .. в момента) и просто по някое време да хвърлям по един поглед. Сега се сещам как преди две седмици ходих да снимам някакви манекенки за едно списание. Спомням си, че по време на снимките двайсет и шест от двайсет и седемте моделки ми намигаха постоянно и ми правеха недвусмислени намеци. Примирих се с това, че двайсет и седмата не се държеше по същия начин, защото съм изключително земен и нормален човек и не съм се самозабравил от главоломния си успех. Имам страхотни приятели, с които обстойно можем да коментираме другите хора. Казват, че съм плюел и обиждал безпричинно трети лица в блога си. Това са глупости. Никога не си позволявам да напиша нещо за някоя известна личност, без да изчета всичкия материал за нея/него в жълтата преса и в интернет. А приятелите ми са ужасно интелигентни. Единият знае толкова добре английски, че неволно вметва по една английска думичка на всеки две български. Друг прави същото, но ги изписва на кирилица както се произнасят. ОЕмДжи, не е ли куул това бе, лейдиз енд джентс ...?!

Не смятам да коментирам обстойно и заяжданията с таланта ми. Направил съм десетки темплейти и уолпейпъри, които още се използват. Когато бях на интервюто за работа с австриеца, освен всичко друго успях и да му сменя изгорялата електрическа крушка в хотела, да му зашия падналото копче на сакото, и да му изпека кифлички. Човекът се плесна по челото и каза, че никъде не е виждал такъв многопрофилен агент като мен. Ужасно съм щастлив, че оценяват уменията ми и ми позволяват да поемам нови отговорности. От другия месец, наред с носенето на кафето на шефа, вече и ще го посрещам сутрин в офиса и ще поемам връхната му дреха, за да я закача. Ще съм изложен на повече стрес, защото шефът всяка сутрин е нервен от задръстванията и затова идва с малкия си самолет на работа, но вярвам че ще се справя!

Гадните копеленца си мислят, че ще ме пречупят, като ми се подиграват неоснователно. Това никога няма да стане. Не съм нервен, но майкаимшеебамръсна!!! Шибани хомосексуалисти! Никой не може да ми се подиграва! Никой! Никой! Никой! Аз съм спокоен! Непоклатим съм и няма да се поддам на игричките им!

Почитатели

Понякога ми прави впечатление, че имам доста зложелатели. Аз в крайна сметка не съм направил нищо лошо на никого, освен малко злобни коментари по адрес на десетина-двайсет човека ... Освен това съм талантлив, имам си цели в живота, както и много приятели, с които обичаме да се събираме и да коментираме други хора. И не ми го побира завидният интелект защо има личности които така ме мразят. Предполагам просто ми завиждат - за уменията ми, за добрата ми ориентация в живота, за общочовешките теории, които измислям и прилагам, за многото ми жени. Както и за многото посетители в блога. Тази седмица имам 124 уникални, миналата бяха 117, по-миналата 102, а предходните две - съответно 70 и 83. Тези хора идват тук, защото явно са ми фенове. И аз си имам своите проблеми и недостатъци, но не съм се самозабравял никога през живота си, и като цяло съм почти перфектният мъж. И очевидно имам какво да кажа, и то пред немалка и постоянно увеличаваща се аудитория. Нека завиждат - никога няма да ме стигнат в нито едно направление.

Размисли

Дизайнът е новото занаятчийство. Преди е имало огромни печатници - сега има компютри. Хората почти не се променят. Но животът се променя. Преди да си дизайнер беше престижно - вече не е. Чалгата не е толкова лоша щом има хора, които да я слушат.
А сега се махам да си заредя батерията на лаптопа, за да мога да следя после за коментари.

Работно време

Нямаше ме дълго време, това е защото съм много зает напоследък и работя усилено. Не знам дали споменах, но австрийците ми дадоха лаптоп и с него движа навсякъде. Вчера дори влязохме с фризьорката ми в едно кафе на Витошка, и аз разтворих лаптопчето и го плеснах точно до телефона ми Нокиа. Доколкото знам в кафето има безплатна безжична мрежа, та взех да и показвам едни снимки, които уж свалях в момента от интернет. Само че, докато тя отиде навън да говори по телефона, аз чух двама от барманите да си говорят как от два дена нямало интернет и щели да се обаждат на доставчика. Добре, че тя не разбра, за малко да се изложа ...

Сърдитко-пет&КО

Приятелката на domrade е тъпа путка (тук дори се чудя дали да не добавя и "грозновата"?!) и ме е описала иронично в блога си. Изобщо не ме познава, но ме съди на базата на собствените си идиотски критерии. Бил съм тъп, грозен и злобен. Мразя да ме обсъждат хора които не знаят нищо за мен. В тази връзка се сетих, че вчера четох в-к "Шок" и там пишеше, че Весела Неински имала извънбрачно дете, което криела. Тази е ужасно проста жена.

А domrade принципно е пич, не искам да се карам с него и не разбирам защо ми се обижда като го обсъждам заедно с творчеството му на разни места. Мисля, че като фотограф е много зле, въпреки скъпия апарат който има. Това понякога ме дразни. Смятам, че в магазините за техника трябва да се въведат един вид задължителни изисквания за креативност преди покупка на апарат. Дори за таланти като мен или g3l да има някаква отстъпка в цената. Но това в България никога няма да стане. Виж, съвсем друго е в Австрия. Шефът на фирмата ми е австриец и кара ето такава супертунингована Астра. Дори ме повози веднъж. Ако се появя с такава кола в Долна, ученичките ще са мои. А в дискотеката всички ще гледат на мен като на ултра-гъзар поне две седмици.

Столично

Вчера се карах за пореден път с хазяйката ми. Отвращавали я найлоновите торби, в които държа боклука на терасата. По тях ходели мравки и буболечки. Не им разбирам глупавите привички на префърцунените софиянци. Защо трябва човек ходи през ден да си хвърля боклука, когато може да си го съхранява по-дълго вкъщи и да слиза заради него само веднъж на да кажем десет дена. Бабичката иска и да ми вдига наема. Вярно е че сестра ми живееше при мен последния месец, но това е само временно и няма да е повече от още 2-3 месеца. Алчни реститути.

Иначе си харесвам квартала много. Близо е до центъра и наоколо живеят все известни хора. В Долна виждам само едни и същи селяни, а тук понякога в супермаркета се засичам с Ники Кънчев, или пък по тротоара се натъквам я на Зара, я на Мартин Карбовски.

"Изкуството" днес

Вчера с tazie и g3l ходихме на една изложба на рисунки на 9-класници, за да им се подиграваме. tazie обеща да напише материал в списанието "Диван_е" за бездарието на българските хора на изкуството. A g3l се кани да запише звукa от пералнята си, да го смеси с лаенето на кучетата пред блока му, и така да покаже колко по-гениални творби могат да се правят със съвсем подръчни средства. Обмислям дали да не използвам някоя от многото програми за звукова обработка, които владея, и да му направя няколко ремикса. И после ще пусна линкове в блога.

Невена

Днес докато чаках на касата на "Фантастико", от съседната опашка една руса мацка с дънки и ботушки като на фолк-звезда ми се усмихваше постоянно. Знаех си, че новата прическа която ми направиха, ще е крачка напред.

Преди два дена, на жълтите павета пред Народното събрание, докато отивах към едно кафене на "Витошка", се разминах с бившата ми съученичка Невена. Не сме си разменяли повече думи от онази сряда в 10-клас, когато ми беше смигнала веднъж в час по Математика. Не че разбрах дали точно мен гледаше тогава, но няколко дена се надявах да излезе нещо. След 2 години чух за нея че е тръгнала с някакъв адвокат с доста пари. Дори и сега изглеждаше доста добре и носеше скъпи дрехи. Жените са големи курви.

Разчистих си ICQ-то от няколко жени. Излизал съм по няколко пъти с всяка от тях, за да диверсифицирам и с идеята все някоя да пусне. Чатили сме си с години, но резултат никакъв. Много страдам от факта, че съм толкова интелигентен и като цяло уникален, че почти никоя жена не ме разбира. Или поне никоя от хубавите.

Начално (образование)

Отново гледах някои избрани моменти от ВИП Брадър които съм си записал на дискче. Весела Неински дразни. Eсенцията от житейските и заблуди е ценна, но комплексарското начало в нея е твърде силно. Не знам колко е известна в областта си, но аз почти не бях чувал за нея. И не ме кефи, ебаси. Познайте дали искам толкова грозна, дебела и комплексирана жена като нея. Какво е направила тя на сцена за да я уважава народа. Азис може да е чалгаджия, но поне пълни стадиони.

***

Проблемите на България са че всеки подлага крак на другите и ги плюе, просто така, за спорта. Това май е вид индикатор, че човек се занимава с правилното нещо. Когато бях в Австрия, не се сблъсках с този проблем. Там хората са позитивни и мили. Дадоха ми лаптоп и втори монитор, за да мога да работя на три. А тук при нас отрицателните настроения са навсякъде.

***

Вчера докато чаках пред касата на супермаркета с кренвирши Сачи, една мацка от съседната опашка ми се усмихваше закачливо. Малко кльощава за мен, но не бих я върнал.