King of the jungle

Два дена бях в болнични. Лежах си, облечен с любимия ми анцуг и по цял ден гледах телевизия. А анцугът ми е любим, защото си го купих от един турски пазар в Австрия, докато първата група от нас чакаха шефът да отскочи обратно до България и да докара втората група. Все пак бяхме 7-8 човека, а самолетът му не е много голям ... Шефът ми като видя анцуга и се зачуди как може да си купя подобна скапана дреха. Казах му че в България 90 процента от хората едва свързваме двата края и излъгах, че примерно аз имам трима братя и три сестри. Така, де - не вярвам да тръгне да проверява, а изглежда жалостив и помислих, че това ще е гениален ход за да ми вдигне заплатата с още малко :))

Сега се сетих за виетнамеца, който работеше в кухнята в мястото, където бяхме отседнали там. Казаха ни да се обръщаме към него когато имаме нужда от нещо. Аз го направих на луд и аристократично му звънях да ми носи разни неща дори когато не бях гладен. Голям кеф беше да го гледам как търчи нагоре-надолу :)) Почувствах се като бял колониален господар. Понякога си мисля, че някои хора просто са създадени за слуги, а други - за занимания с по-възвишени и творчески дейности. Като един добър и безспорен професионалист съм сигурен, че никога няма да изпадна до там, че да фигурирам в първата група.