Кол-ебания

Струва ми се, че някой ме мрази и иска да ми направи нещо лошо. На два пъти получавам в пощенската си кутия издължени предмети от дърво с гравирани неразбираеми йероглифи на тях. Което е необяснимо за личност като мен, свикнала да се къпе в народната любов и обич, а от време на време и във ваната с мляко на Митю Пищова. Не че не е възможно теоретично да имам врагове. Да, вярно е че неведнъж съм посочвал недостатъците на доста индивиди - разни псевдо-творци и лъже-дизайнери, далеч от моите вселенски умения, или пък обиковени хорица с недъзи и дефекти, така рязко контрастиращи на аполонската ми класическа красота. Да не говорим за няколкото грозновати путки, които не бих ебал никога, просто защото не се задоволявам с нищо по-малко от манекенка! Но винаги съм отправял гореспоменатите критики не открито и в очите, а по разни форуми и блогове, както подобава на истински аристократ! И съм го правил за тяхно добро, защото преди всички други титли и постижения, все пак съм един велик хуманист - дори през вечер (все пак не се къпя всяка вечер като простолюдието) си мия косата с хума - полезно е. Разбира се, не очаквам геният ми да бъде разбран масово в близките два-три века, но все пак понякога дори аз имам нужда да знам, че съм на прав път. Признак на липса на мислене е човек да не се съгласява с философията ми, признак на луксозна бездарност е да бъда критикуван. А днес изпих кренвиршовата си енергийна напитка по тайна рецепта, и в момента усещам натрупана критична маса от нови идеи - след плана ми как да се оправи София, имам някои идеи как да се постигне мир в Близкия изток. Наскоро смятам да пусна есе със заглавие "Накъде след петролната ера", в което да дам конкретни насоки за разработка на въздушен и на антигравитационен двигател. А догодина имам намерение и да издам десеттомна енциклопедия "Препоръки към НАСА за колонизация на Космоса". Искам твърде скромна отплата за всичко това: нека първата база на Марс да се нарича "Slivev One", а първото постоянно поселище - "Sliville" ...