Неразбран

Носят се слухове, че съм се бил изтъркал. Че вече не мога да предложа на милионната си аудитория нещо ново, било то мои лични мисли и разсъждения, или пък нови клипчета от youtube.com. Не смятам че това е нещо непременно лошо изглеждащо отстрани, предвид невероятните върхове на познание които съм достигнал във всички области. И докато аз се опитвам да надскоча шампионските си постижения, конкуренцията злобее и адски ми завижда за творческата зрелост. Казват, че съм говорел твърде често за дизайн, кренвирши и жени. Мисля, че всеки човек, пък бил той дори звиздъ като мен, има нужда от някаква здрава постоянна опора, или вид стожер, които да му дават усещане за стабилност и непреходност в динамичното време, в което живеем. Светът отива на зле, защото тълпите отказват да слушат мъдрите съвети на изпреварили времето си люде като мен. Исторически доказано е, че най-грандиозните постижения на човечеството са постигнати от колективи от по най-много 2-3 души, или пък от един-единствен, както е в моя случай. Не съм виновен, че в интелектуалното развитие прескачам за дни нива, които на другите отнемат месеци и години. Не мога да бъда обвиняван и когато сменям средата на посланията си и започна да ги предавам в ново, по-висше измерение, а останалите, които нямат моите талант, опит и background, не са в състояние да дори да открехнат вратата към този прекрасен нов свят и да следват там идеите и интелекта ми. Не пиша този текст като оправдание пред когото и да било, просто ми омръзна задръстени и нискоинтелектуални хора да ми се месят и да обсъждат делата ми.