И аз съм като вас, бе!

"Стандарт", който всеки ден чета, е изгърмял с мощно заглавие "Наркоманка отнесе пет грамофончета".
Четейки и други елитни столични всекидневници и гледайки новините по телевизията измежду многото ми любими риалити шоута, чудя се, напоследък откога да си велик артист не е достатъчно добро оправдание, за да не ти викат наркоман? Едно време обикновените драскачи подхождаха с малко уважение към хората със зависимости, били те милионери или обитаващи чуждите тавани. Разбирам ги тези неща.

Саморазрушението и големия талант най-често вървят ръка за ръка, защото са отдушник на една и съща психологическа травма!

Лично съм запознат с тази материя. Имам собствен болезнен опит с подобни проблеми, свързани с безмерния си талант. Например още се боря с пристрастеността си към кренвиршите и сушито. Но пък за сметка на това правя могъщи и въздействащи дизайни.

Блясък

Вчера решихме с жената да се разходим и да пием кафе. Отидохме до Витоша да хапнем в "Романса". Друго си е там - винаги ме кара да се чувствам като истински софиянец. Видях доста известни лица, които иначе засичам по страниците на вестници като "Шок", "Стори" и "Блясък". Безспорно много добри коли се карат от въпросните лица - Аудита, БМВта, Мерцедеси, Же-класи ... Появиха се и някакви полицаи със скъпи коли. Със сигурност говореха за далавери, за какво друго. Аз тези неща ги разбирам, чел съм много неща по вестниците и всичко знам. По принцип не се впечатлявам много от скъпи коли, все пак от доста време (над 2 години) съм в София и съм видял какво ли не. Но в родния ми град чак такива демонстрации и врътки нямаше, а тук всеки ден и навсякъде сякаш плувам в един поток с елита.

Избори 2007

Чувствам се длъжен да коментирам изборите, като столичанин, макар и отскоро такъв. Не че се срамвуам от миналото си в Долна, но усещам бъдещето пред себе си - на млад и талантлив дизайнер в милионния град. А и нека с изборите там се занимават местните интелектуалци - като баща ми - известен магистрат от Долна. Дълго мислих кого да подкрепя в блога си. Като модерен антикомунист отскоро, логично беше да подкрепя Мартин (виждам че е фешън по другите блогове да го наричаш по малко име, затова го правя и аз). Не го знам много-много какво предлага в програмата си, но обиколих блоговете на старите софианци, хора от които се уча на софийски лайфстайл, и видях че и те го подкрепят, следователно няма да съм аз този дето ще се цепи от колектива, към който така се стреми. Важни са резултатите, не победихМЕ, но виждам че повечето блогери се кефят, следователно трябва да се кефя и аз. Социалистическият медиен терминатор (особено се гордея със сглобката на този израз) не можа да попречи на висшистите и хората с акъл в главата и бъдещи висшисти (като мен) да подкрепят Мартин. Щастлив съм защото за пореден път улових тенденцията и се качих на гребена на вълната на модерността.

Нов български студент ...

"Капитал" питат дали ще ни пука ако утре няма НБУ. Еми много ясно - кой друг универистет ще ме вземе мен - талантливия дизайнер?

Шегата настрана, но наистина смятам НБУ за най-добрия български университет. Не е вярно че скачам като ужилен когато стане дума за НБУ защото аз уча там. Просто СУ и неговата вехта история са отживелица. Във всяко отношение НБУ го превъзхожда - като започнем с местоположението му и свършим с традициите му. Но може би най-важното е, че е привлякъл талантливи и можещи българи като мен, които да му правят така успешна реклама.

Капитален

Много ясно че освен от дизайнерлък и блогване, разбирам много и от икономика и политика. Чета вестник "Капитал" защото съм чувал че и елита го чете. Но някакси напоследък не ми се нрави. Изчетох тажседмичния брой за много бързо време. Хареса ми ебавката с блога на Румен Петков защото е по моята специалност - ругаене и плюене на хора. Иначе, това е един доста безинтересен вестник. Почти изцяло липсват жълтеникави новини и клюки за известните хора, които да осмислят живота ми. Как може да имаш някакви там страници К1 и К2 с икономически новини, които са безкрайно безинтересни, а да не пише нищо нито за поп-фолка, нито за Азис, нито за Петя Павлова, за да мога да я подигравам, снабден със свежо инфо. Да не говорим за К3 и там тъпотиите за бизнесетикет - за практичен човек като мен дето си държи боклука в пластмасови торбички на терасата и се разхожда да го извърли едва веднъж седмично, това са ненужни префърцунени глупости. А тия икономическите статии май са важни. Още имам трудности да вникна в повечето от тях, макар вече да съм софианец и перспективен студент. Чета ги по няколко пъти, по възможност на публични места. Ама ... простотия, батко, какво толкова му намират на тоя вестник.

Нарастване

Успехите ми в областта на дизайна продължават да радват мен и роднините ми (например баща ми - известен магистрат в Долна). За 2006та съм успял да сътворя 254 килограма дизайн (или 65 квадратни метра). За същия период на 2007ма съм постигнал 383 килограма дизайн (или 87 квадратни метра), което си е значителен напредък.

Локални величия

Чета си "Ауто Билд" и си мисля как присъствам вече и в медиите и то доста сериозно. Чудят ми се хората защо толкова се вълнувам от какво ли не в България - дизайн, музика, политикономия, светски живот. Истината е че колкото повече области покривам, толкова по-голяма е вероятността да блесна и да получа още популярност. Истината, че за изтънчен и софистициран артист като мен не е никак приятно да живея в държава като България, пълна с мизерници и за хора от които не получвавам признание. Ядосвам се, че толкова рядко присъствам в медийното пространство, добре че е този блог. Баща ми - известен магистрат ми даде пари да си купя кола, но понеже съм вече твърд и убеден софианец и не мърдам от София, я е регистрирал в Долна на негово име. И вестниците гръмнаха. Има и два реда за мен. Два реда са си два реда. Но хората са дребнави и завиждат - в тези два реда няма нищо повече за мен и за всичките интересни неща с които се занимавам - дизайна ми, магазина ми за темплейти. Хората в България живеят зле, защото ни управлява още ДС, а никой не слуша мъдри философи като мен. А аз ги разбирам и тези неща, не че има нещо от което да не разбирам и да не мога да изкажа компетентно мнение - в любимите ми вестници "24 часа", "168 часа", "Блясък" има много интересни неща. Мислил съм много пъти дали да не се махна от България, но пък тук вече имам солидна основа на популярост и където и да ида, ще трябва да започвам всичко отначало. Не че няма да съм успешен и там, но усещам че още има какво да ожъна в България на нивата на известността.